Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“
| Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | Българска културно-просветна организация |
| Основатели | Първият и пожизнен почетен председател: Петър Германов
Почетен председател: Васил Маринов Говорител: Александър Миланов |
| Основана | 15 януари 1990 г. |
| Седалище | София, България |
| Сайт | www.rodolubets.com |
| Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ в Общомедия | |
Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ е неправителствена организация, основана през 1990 г. в гр. София.
История[редактиране | редактиране на кода]
Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ е основано през 1990 г. в гр. София.
На 15 януари в София учредителното събрание приема Устава на дружеството, а решението за регистрация на Софийския градски съд е от 28 юни 1990 г.[1]
Дружеството „Родолюбец“ има заслуга за 103-то постановление на Министерския съвет на Република България за приемането на българи от историческите диаспори за обучение като студенти, специализанти, докторанти и пр.
Издаването на Алманах „Родолюбец“ от дружеството на всеки 2 години от 1994 г. насам стана помагало за учителите извън България.
През 1998 г. дружеството възстановява отбелязването на Деня на бесарабските българи – 29 октомври – дата, на която преди 180 години е осветен храмът „Преображение Господне“ в гр. Болград.
През 2000 г. в гр. София е отбелязана 10-годишнината на дружеството „Родолюбец“.
Задачи[редактиране | редактиране на кода]
Основните задачи на дружеството са:
- Да запознае българите в България с миналото и настоящето на сънародници от Бесарабия, Таврия и Крим
- Да работи за отстояването на културната идентичност на българите от Бесарабия, Таврия и Крим
- Да изгражда връзки и приятелство с представителите на една от най-старите и големи български диаспори от историко-културните области Бесарабия, Таврия и Крим, както и навсякъде другаде от постсъветското пространство.[1]
