Култ към Слънцето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Култът към Слънцето или още и Слънчевия или Соларния култ е известен още от древността при различните народи и цивилизации.

Соларният бог при различните култури притежава различни имена: Ра в Древен Египет, Аматерасу Омиками в Япония, в българската митология е наричан Райко, Дажбог при славяните, които са имали общо двама; за зимното слънце – Хърс, както и Ярило за пролетното, Нергал в шумеро-вавилонските митове, Мардук на есенното слънце в Акад и Вавилон, Инти при инките, Уитсилопочтли при ацтеките, Хелиос в Елада, Sol Invictus в римския пантеон, както и най-вече Митра при персийците.

Култът към Слънцето символизира живота, от него природата черпи енергия, флората разцъфтява и се преражда за нов живот, зреят посевите, съзряват овошките, които принасят реколта и плодове и после всичко започва отново. То е началото, но и края на житейския цикъл. Слънцето е светлина, а светлината символизира още живота и доброто, знанието, божествеността и духовността. То при зороастризма става едната астрална част от дуалистичноста между доброто и злото, където слънцето е пръв първоизточник и най-мощен съюзник на доброто. Според една персийска легенда щом човешката душа пречистена напуснела тялото, тя била поемана от трима ангели, които я отвеждали до царството на светлината. Там ѝ се връчвали светлинна дреха, венец и диадема. Посредством легионите участвали в походите на изток и по-специално по времето на римско-персийските войни се пренесъл и до крайния запад на Римската империя митраизма, откъдето идва и Рождество Христово на 25 декември всяка година, откогато започва посредством светлината от Слънцето деня да расте за сметка на нощта с тъмнината. Светлината, по-сетне отъждествявана със словото, със своята сила, знание и произход озарява хората и дава живот на телата им, издига душите им и ги дарява с вечност. Тази завръзка е отразена и в Новия завет на Библията, и по-специално в евангелието от Йоан:

В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.

То беше в начало у Бога.

Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.

В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.

(Йоан. 1:1-4)

Вижте също[редактиране | edit source]