Направо към съдържанието

Куню Стоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Куню Стоев
български агроном
Роден
Починал

Учил вСофийски университет
НаградиОрден „Георги Димитров“
Орден „Народна република България“
орден „9 септември 1944“
Димитровска награда
орден „Червено знаме на труда“

Куню (Куньо) Димитров Стоев е български агроном, физиолог, лозар, ампелограф и политик от Българската комунистическа партия, заслужил деятел на науката[1], академик на Българска академия на науките и Академията на селскостопанските науки.[2].

Роден е на 9 юни 1914 г. в ямболското село Крумово. През 1940 г. завършва Агрономическия факултет на Софийския университет. От 1941 г. работи като асистент. От 1944 г. е член на БКП. Известно време е заместник-завеждащ отдел в ЦК на БКП и завеждащ секцията по ампелография и физиология на Института по лозарство и винарство в Плевен. През 1946 – 1948 г. специализира лозарство в Краснодар. От 1957 г. е професор, а от 1974 г. е академик на БАН. Завежда катедрата по лозарство в Агрономическия факултет. От 1949 до 1953 г. е заместник-ректор, а през 1972 – 1975 г. е ректор на Селскостопанската академия в София. От 1958 до 1969 г. е директор на Института по лозарство и винарство в Плевен. В 1963 – 1971 г. е научен секретар на Президиума на Академията на селскостопанските науки.[2] От 25 април 1971 до 4 април 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.[1] През 1973 – 1974 г. е първи заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост.[2]

Умира на 15 декември 1982 г. в София.[1]

Член е на Италианската академия по лозарство и винарство, Всесъюзната академия за селскостопански науки „Владимир Илич Ленин“ и Международната организация по лозарство и винарство в Париж.[2]

Създава ценни десертни и винени сортове грозде[2], един от тях е Ризлинг български. Пише в областта на физиологията, биохимията, агротехниката и селекцията на вина, изучаване на метаболизма на въглехидратите и други. Автор е на повече от 360 публикации.[1] По-значимите от тях са:[2]

  • „Райониране на лозарството в България“ (1960, съавтор)
  • „Принос към изясняване на въпроса за внедряване на високостъбленото лозарство в България“ (1965, съавтор)
  • „Постижения на производството на десертно грозде в света“ (1969, съавтор)

Награждаван е с орден „Георги Димитров“, „Народна република България“, „9 септември 1944“, „Червено знаме на труда“, „Народен орден на труда“ и Димитровска награда (1962) и други.[1]

По-важни публикации

[редактиране | редактиране на кода]
  • Накопление сахаров и нарастание объема ягоды винограда. – София, 1966;
  • Физиологические основы виноградарства: В 2-х ч. – София, 1971 – 1993;
  • Т. 1. Эколого-почвенные предпосылки роста виноградной лозы: Питание виноградного растения, 1981
  • Райониране на лозарството в България. – София, 1990;
  • Физиология винограда и основы его возделывания: В 3-х т. – София, 1981, 1983, 1984 (соавт.).