Направо към съдържанието

Куока

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Куока
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
разред:Eotetrapodiformes
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Двурезцови (Diprotodontia)
семейство:Кенгурови (Macropodidae)
род:Setonix
вид:Куока (S. brachyurus)
Научно наименование
(Quoy & Gaimard, 1830)
Разпространение
Куока в Общомедия
[ редактиране ]

Куока (Setonix brachyurus) е вид бозайник от семейство Кенгурови (Macropodidae) и единствен представител на рода Setonix, достигащ телесно тегло до 5 килограма. Храни се с растения предимно през нощта. [2][3]

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Куоката има малко и закръглено тяло, широка глава със заоблена муцуна и закръглени уши. На тегло достигат до 5 кг, а на дължина от 40 до 90 см. Дългата им опашка достигаща до 25 – 30 см е слабо окосмена и те не я използват за баланс при подскачане.[2]

Разпространение и откритие[редактиране | редактиране на кода]

Среща се на малки острови, както и на континенталната част, по западното крайбрежие на Австралия.

Куоката е едно от първите животни видени от европейците, които достигат Австралия. През 1658 г. холандският моряк Самюъл Волкертзун пръв ги забелязва на остров Ротнест и ги нарича „диви котки“. През 1696 г. холандският мореплавател Вилем де Фламинг ги оприличава на гигантски плъхове, откъдето идва и наименованието на самия остров Ротнест – „rotte nest“ на нидерландски означава „гнездо на плъхове“. На о-в Ротнест видът е най-разпространен благодарение основно на липсата на естествени врагове.[2]

Популация и размножение[редактиране | редактиране на кода]

Mъжка и женска куока с малкото им

Живее на малки групи с доминация на мъжките. Куоката не е териториално животно и понякога живее и на по-големи групи, достигащи до 100 индивида.

Раждат по едно малко на година. Бременността трае 1 месец, след което малкото живее в утробата на майката още около 6 месеца, хранейки се през това време само с мляко.

Относително малката територия, която населяват, както и бавното им размножение, са предпоставки видът да се смята за уязвим. В континентална Австралия куоката има и естествени врагове като лисици и диви котки, дошли заедно с преселението на европейските колонизатори.[2]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Куоката се храни с растения, като не дъвче храната си, а я поглъща цяла и повръща тази, която не е смляна и отново я изяжда. Храни се предимно през нощта, като набавя голяма част от необходимата ѝ вода от растенията, като рядко пие допълнително.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Setonix brachyurus (Quoy & Gaimard, 1830). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б в г д Информация за Куоката в baubau.bg
  3. de Tores, P., Burbidge, A., Morris, K. & Friend, T. Setonix brachyurus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 10 май 2015. (на английски) Database entry includes justification for why this species is listed as vulnerable