Курт Хамрин
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
 Курт ХамринKurt Hamrin | |||||||||
.jpg) | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | „Малката птичка“ | ||||||||
| Роден | Курт Роланд Хамрин 19 ноември 1934 г. (на 89 г.)Kurt Roland Hamrin | ||||||||
| Починал | 4 февруари 2024 г. | ||||||||
| Ръст | 170 | ||||||||
| Пост | нападател | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 6 февруари 2024. 2. Информацията е актуална към 6 февруари 2024. | |||||||||
| Курт Хамрин в Общомедия | |||||||||
Курт Роланд Хамрин (на шведски: Kurt Roland Hamrin) (19 ноември 1934 Стокхолм (Швеция) - 4 февруари 2024 Флоренция, Италия) е шведски футболист нападател. Почти цялата му кариера преминава в италиански клубове и Националния отбор на Швеция. Бронзов медалист на Мондиал 1958.[1], до 2024 бе последният жив участник от това Световно първенство.
Става голмайстор №1 на „Фиорентина“, печели КЕШ с „Милан“. Наречен от феновете „Малката птичка“, заради бързината и лекотата на движенията му по дясното крило.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Хамрин е петия син в семейството на бояджията Карл. Той чиракува четири години в печатницата на стокхолмския вестник „Dagenvs Nyheter“ след което получава диплома и решава да продължи. По същото време играе в шведския „АИК“, но там парите не му стигат.
На 20 ноември 1955 случайно е забелязан от Джани Аниели, президент на „Ювентус“ на приятелски мач в Лисабон, където шведите разбиват Португалия с 6:2. Сандро Пупо, който е треньор на „Юве“ по това време, не е ентусиазиран от трансфера, но Аниели настоява на своето. Още в първия си мач Хамрин вкарва два гола на „Лацио“, следващата седмица на „Интер“, следва „Удинезе“, но в четвъртия мач му чупят крака и това не му позволява да се наложи в „Ювентус“. „Бианконерите“ го прехвърлят в „Падова“, чийто треньор е гениалния Нерио Роко, откривателят на „катеначото“. Той силно вярва в Хамрин и му поръчва специални ортопедични обувки, които да пазят глезените на нападателя.
Кнут е като нов и вкарва 20 гола в 30 мача и с това помага на „Падова“ да вземе бронзовите медали в първенството. Кариерата му е в подем. Той става Световен вицешампион през 1958 година и прави кариера във „Фиорентина“. През 1967 е повикан в „Милан“ от бившия си треньор Нерио Роко. Там той печели всичко с миланския тим. Следват „Наполи“ и края на кариерата му в „ИФК Стокхолм“.
След приключване на кариерата си се мести във Флоренция със семейството си. През 1971-72 е треньр на „Про Верчели“. От 1998 до 2008 работи в „Милан“[2] .
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Отборни
Падова (Падуа)
- Серия А
Бронзов медалист (1): 1957/58
Фиорентина (Флоренция)
Купа на Италия
Носител (2): 1959/60, 1965/66
Купа на носителите на купи
- Носител (1): 1960/61
Купа Митропа
- Носител (1): 1968
.svg){kind=small}
Милан (Милано)
Серия А
- Шампион (1): 1967/68
Купа на европейските шампиони
- Носител (1): 1968/69
- Купа на носителите на купи
- Носител (1): 1967/68
- Бронзов медалист (1): Мондиал 1958
Най-добър[редактиране | редактиране на кода]
- Голмайстор в Шведското първенство Алсвенскан: 1954/55
- Голмайстор в КНК: 1960/61 (6 гола)
- В 11-рката на ФИФА: 1967
- Президентска награда на УЕФА: 2014
- В залата на славата на „Фиорентина“: 2012
- 9 място в списъка на голмайсторите в Серия А за всички времена
- 2 място в списъка на голмайсторите в „Фиорентина“ за всички времена
- В идеалната единайсеторка на „Фиорентина“ за всички времена
- Рекордьор в Серия А за най-много вкарани голове като гост: 5 („Аталанта“-„Фиорентина“ - 1:7, 2 февруари 1964)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hamrin, 1958 World Cup final's last survivor, dies // 4 February 2024.
- ↑ Vi ricordate Hamrin? Noi vi diciamo come vive // Corriere dello Sport – Stadio, 28 May 2009. Архивиран от оригинала на 28 October 2011. Посетен на 4 June 2009.
