Кървава неделя (1972)
Тази статия е за кървавата неделя в Дери. За други значения вижте Кървава неделя.
| Кървава неделя | |
| Част от Конфликт в Северна Ирландия | |
| Място | Дери, Северна Ирландия |
|---|---|
| Координати | |
| Дата | 30 януари 1972 г. |
| Време | 16:10 |
| Тип на атаката | Масова стрелба |
| Оръжие | L1A1 |
| Смъртни случаи | 14 |
| Ранени | 15+ |
| Извършител | Британска армия |
 Местоположение | |
| Кървава неделя в Общомедия | |
Кървавата неделя (на английски: Bloody Sunday; на ирландски: Domhnach na Fola) е кръвопролитие, настъпило в Дери, Северна Ирландия, на 30 януари 1972 г.
26 души, протестиращи за човешки права, са простреляни от Първи британски батальон, командван от Дерек Вилфорд. 13 от тях, 6 от които са миньори, загиват на място. След 4,5 месеца още един човек умира от получените рани. Други двама протестиращи са ранени, след като са преследвани от полицейски коли. Множество свидетели, наблюдатели и репортери твърдят, че повечето от изстрелите са били неоснователни, а петима от простреляните са били улучени в гръб.[1]
Кървавата неделя покачва обществената подкрепа за ИРА, която се бори срещу Великобритания и изисква изтеглянето ѝ от Северна Ирландия. Инцидентът се запомня и остава източник на противоречия през следващите десетилетия. През юни 2010 г. британското правителство заключава в свой доклад, че никоя от жертвите на кръвопролитието не е представлявала заплаха за войниците и че разстрелването им е било неоправдано.[2]
Събитието започва като мирна, но неразрешена демонстрация на около 10 000 души, организирани от Асоциацията за граждански права в Северна Ирландия. Тя се противопоставя на британското правителство, което хвърля в затвора предполагаеми членове на ИРА без съдебен процес. Демонстрантите вървят към площада Гилдхол в центъра на града, но тъй като британската армия е отцепила голяма част от района, повечето от демонстрантите променят маршрута си. Междувременно, някои от тях влизат в конфронтация с войниците и започват да хвърлят предмети по тях. Британците отговорят със стрелба с гумени куршуми и водно оръдие. Насилието избухва, а войниците започват да арестуват колкото се може повече демонстранти.[2]
Кой произвежда първия изстрел все още е спорен въпрос – армията твърди, че е открила огън едва след като по нея вече е била започната стрелба, докато римокатолическата общност настоява, че войниците са открили огън по невъоръжени протестиращи. В крайна сметка, след половин час на земята лежат безжизнени телата на 13 демонстранти. Веднага след инцидента британският министър-председател Едуард Хийт нарежда да бъде проведено разследване.[2]
След като през 2010 г. доклад от 5000 страници заключава, че първият изстрел е дошъл от британската армия и че клането е било неоправдано, британският министър-председател Дейвид Камерън се извинява пред парламента за разстрела. През следващата година британското правителство обявява, че ще предостави финансово обезщетение на роднините на жертвите.[2]
Имената на загиналите
[редактиране | редактиране на кода]- Патрик Дж. Доерти – 31 години
- Джералд Донахей – 17 години
- Джон Дуди – 17 години
- Хюг Гилмор – 17 години
- Майкъл Кели – 17 години
- Майкъл МакДайд – 20 години
- Кевин МакЕлней – 17 години
- Бернард МакГуган – 41 години
- Джеймс МакКиней – 34 години
- Уилям МакКиней – 27 години
- Уилям Наш – 19 години
- Джеймс Рей – 22 години
- Джон Иънг – 17 години
- Джон Джонстън – 59 години
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Надпис и кръстове, които се носят от близки на загиналите на ежегодния мемориален марш
Мемориален паметник с имената на загиналите и тяхната възраст
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ CAIN: Events: Bloody Sunday – Circumstances in Which People were Killed
- 1 2 3 4 Bloody Sunday // Encyclopædia Britannica, 23 януари 2020. Посетен на 26 август 2020.