Конфликт в Северна Ирландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Конфликт в Северна Ирландия
Политическа карта на Ирландия
Политическа карта на Ирландия
Информация
Период края на 1960-те – април 1998 г.
Място Северна Ирландия
Резултат Военен пат
Белфастко споразумение
Страни в конфликта

Държавни сили за сигурност:
Британска армия
Кралска полиция на Ълстър

Ирлански републикански паравоенни:
Временна ИРА
ОФициална ИРА
Ирландска национална освободителна армия

Ълстърски лоялистки паравоенни:
Ълстърска доброволческа сила
Асоциация за отбрана на Ълстър
Лоялистка доброволческа сила

Жертви и загуби

Британска армия: 705
КПЪ: 301
Общо: 1049

Временна ИРА: 292
ИНОА: 38
Официална ИРА: 27
Общо: 368

АОЪ: 91
ЪДС: 62
ЛДС: 3
Общо:162

бележки
  • Цивилни жертви: 1935
    Общи убити: 3532
    Общо ранени: 47 500+
Конфликт в Северна Ирландия в Общомедия

Конфликтът в Северна Ирландия, наричан също Смутните времена (на ирландски: Na Trioblóidí; на английски: The Troubles), е етно-националистически[1][2][3][4] конфликт в Северна Ирландия към края на 20 век. Понякога е описван като непостоянна и ниско интензивна война.[5][6][7][8][9][10] Конфликтът се разпалва към края на 1960-те години и приключва с Белфасткото споразумение през април 1998 г.[11][12][13] Макар конфликтът да засяга главно Северна Ирландия, понякога насилието застига части от Република Ирландия, Англия и Континентална Европа.

Конфликтът е най-вече политически и националистически и е захранван от исторически събития.[14] Има и етническо, и религиозно измерение,[15] но въпреки употребата на термините „протестанти“ и „католици“ по отношение на двете страни, това не е религиозен конфликт.[1][16] Ключовият въпрос е конституционният статут на Северна Ирландия. Юнионистите, които са главно ълстърски протестанти, искат Северна Ирландия да остане в рамките на Обединеното кралство, докато ирландските националисти, които са основно ирландски католици, искат Северна Ирландия да напусне Обединеното Кралство и да се присъедини към Република Ирландия.

Борбата започва по време на кампания на Асоциацията за граждански права на Северна Ирландия, призоваваща за край на дискриминацията срещу католическото малцинство от страна на протестантите.[17][18] Властите се опитват да потушат протестната кампания с полицейско насилие. Тя е посрещната и с насилие от страна на ълстърските лоялисти, които я считат за ирландски републикански фронт. Покачващото се напрежение води до сериозни сблъсъци през август 1969 г. и мобилизирането на британски военни, които вземат участие в най-дългата операция на британската армия (операция „Знаме“).[19] Издигнати са стени (т. нар. „Линии на мира“) в някои райони, разделящи двете общности. Някои католици първоначално приветстват британската армия като по-неутрална страна от Кралската полиция на Ълстър, но скоро и тя започва да се възприема като враждебна и предубедена от ирландците, особено след Кървавата неделя през януари 1972 г. Въоръжени паравоенни организации се присъединяват към свадата и бързо се превръщат в най-насилствените участници в конфликта.

Основните участници в Северноирландския конфликт са републиканските паравоенни (например Ирландската републиканска армия и Ирландската национална освободителна армия), лоялистките паравоенни (например Ълстърската доброволческа сила и Асоциацията за отбрана на Ълстър), британските държавни сили за сигурност и политическите активисти. Силите за сигурност на Република Ирландия изиграват по-малка роля. Републиканските паравоенни провеждат кампания на партизанска война срещу британските сили за сигурност, както и бомбени атентати срещу инфраструктурни, търговски и политически цели. Лоялистите се прицелват в републиканците/националистите и нападат широката католическа общност, описвайки действията си като ответен удар. От време на време има изблици на насилие на принципа „око за око“, както и кавги между паравоенни групировки от една и съща страна. Британските сили за сигурност играят както контрапартизанска роля, така и такава, насочена главно срещу републиканците. В някои случаи, британските сили и лоялистките паравоенни си сътрудничат. Смутните времена включват и многобройни размирици, масови протести и деяния на гражданско неподчинение. Те водят до сегрегация и създаването на барикадирани забранени зони.

В конфликта загиват над 3500 души, от които 52% са цивилни, 32% са членове на британските сили за сигурност, а 16% са членове на паравоенни групи.[20] Републиканските паравоенни са отговорни за около 60% от смъртните случаи, лоялистите за около 30%, а силите за сигурност – около 10%.[21] Дори и след подписването на Белфасткото споразумение възникват спорадични случаи на насилие.[22][23]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Mitchell, Claire. Religion, Identity and Politics in Northern Ireland. Ashgate Publishing, 2013. с. 5.
  2. John McGarry & Brendan O'Leary. Explaining Northern Ireland. Wiley-Blackwell, 15 юни 1995. ISBN 978-0-631-18349-5. с. 18.
  3. Northern Ireland and the Politics of Reconciliation. Cambridge University Press, 28 януари 1994. ISBN 978-0-521-45933-4. с. 55 – 59.
  4. John Coakley. Ethnic Conflict and the Two-State Solution: The Irish Experience of Partition. // [1] Архивиран от оригинала на 29 февруари 2012. Посетен на 15 февруари 2009.
  5. Lesley-Dixon, Kenneth. Northern Ireland: The Troubles: From The Provos to The Det. Pen and Sword Books, 2018. с. 13.
  6. Schaeffer, Robert. Severed States: Dilemmas of Democracy in a Divided World. Rowman & Littlefield, 1999. с. 152.
  7. Special Branch officer's insider view of Northern Ireland's 'secret war'. // The News Letter. Johnston Publishing (NI), 12 ноември 2016.
  8. Who Won The War? Revisiting NI on 20th anniversary of ceasefires. // BBC News. 26 септември 2014. Посетен на 26 септември 2014.
  9. Troubles 'not war' motion passed. // BBC, 18 февруари 2008. Посетен на 3 март 2015.
  10. Hennessey, Thomas. The Northern Ireland peace process: ending the troubles?. Palgrave Macmillan, 2001. ISBN 978-0312239497. с. 48.
  11. Gillespie, Gordon. Historical Dictionary of the Northern Ireland Conflict. Scarecrow Press, ноември 2007. ISBN 978-0810855830. с. 250.
  12. Elliott, Marianne. The Long Road to Peace in Northern Ireland: Peace Lectures from the Institute of Irish Studies at Liverpool University. 2. Liverpool University Press, 2007. ISBN 978-1-84631-065-2. с. 2, 188.
  13. Goodspeed, Michael. When Reason Fails: Portraits of Armies at War : America, Britain, Israel, and the Future. Greenwood Publishing Group, 2002. ISBN 0-275-97378-6. с. 44, 61.
  14. English, Richard. Armed Struggle: The History of the IRA. Oxford University Press, 1 януари 2005. ISBN 9780195177534.
  15. Storey, Michael L.. Representing the Troubles in Irish Short Fiction. The Catholic University of America Press, 2004. ISBN 978-0813213668. с. 149.
  16. Richard Jenkins. Rethinking Ethnicity: Arguments and Explorations. SAGE Publications, 1997. с. 120.
  17. Richard English. The State: Historical and Political Dimensions, Charles Townshend, 1998, Routledge, p. 96; ISBN 0-41515-477-4.
  18. Dominic Bryan. Orange Parades: The Politics of Ritual, Tradition and Control, Pluto Press (2000), p. 94; ISBN 0-74531-413-9.
  19. "The Troubles: How 1969 violence led to Army's longest campaign". BBC News, 14 август 2019.
  20. Sutton Index of Deaths. // Conflict Archive on the Internet. Посетен на 18 май 2017.
  21. Sutton Index of Deaths: Summary of Organisation responsible. // Conflict Archive on the Internet (CAIN). Ulster University. Посетен на 24 февруари 2016.
  22. Northern Ireland: Eighty-one 'punishment attacks' in past year. // The Irish Times. 5 август 2019. Посетен на 28 ноември 2019.
  23. Draft List of Deaths Related to the Conflict (2003–present). // Посетен на 31 юли 2008.