Ланча Тета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ланча Тета
Марка Ланча
Произвеждан От 1913 до 1918
Сглобяван в Торино, Италия
Предходен модел Ланча Ета
Наследник Ланча Каппа
Дизайнер Винченцо Ланча
Задвижване
Мощност 70 к.с.
Положение на двигател Предно разположен двигател, предно задвижване
Други характеристики
Платформа Среден семеен седан
Купе Седан с 4 врати
Междуосие 3100 mm
Дължина 4650 mm
Ширина 1615 mm
Тегло 1060 kg
Ланча Тета в Общомедия

Ланча Тета (на италиански: Lancia Theta) или Ланча 25/35 КС е автомобил, произвеждан от италианския автомобилен производител Ланча.

История[редактиране | редактиране на кода]

За Ланча Тета може да се каже, че това е един от първите най-иновативни автомобили, които изграждат името на компанията. Наследник е на Ланча Ета. Ръководител на проекта е Винченцо Ланча. Освен като спортен автомобил Винченцо разработва и спортно купе на базата на модела. Кодовото име на Ланча Тета е тип 61. Автомобилът е представен за първи път на автомобилното изложение в Лондон (Великобритания).

Иновации[редактиране | редактиране на кода]

На практика това е първият европейски автомобил с електрическо захранване. Нововъведение е също и стартерът, който директно задейства коляновия вал. Друга иновативност в революционната Ланча е използването на стоманата в колелетата на автомобила (стоманени вместо ламаринени джанти). Автомобилът разполага и с едно от първите електрически табла по онова време.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Четирицилиндровият мотор Типо 61 е с мощност от 70 к.с. Максималната скорост е 120 km/h до 2200 оборота/минута. Трансмисията на автомобила е с карданно предаване. Карбураторът е вертикален с 3 дюзи. Спирачната система е механична; има и отделен педал за паркиране.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

От 1913 до 1918 от фабриката на компанията Борго сан Паоло в Торино са произведени 1696 екземпляра.

Цена[редактиране | редактиране на кода]

Цената на автомобила е около 17 000 италиански лири.

Източници[редактиране | редактиране на кода]