Латвийци в Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Латвийци в Русия
Krievijas latvieši
Латыши в России
Етнически латвийци родени в Русия.
Общ брой18 979 (според преброяването на населението през 2010 г.; 0,01% от населението на страната)
Езикруски, латвийски
Религияхристиянство
Сродни групиевропеидна раса (балти)

Латвийците в Русия (на латвийски: Krievijas latvieši, на руски: Латыши в России) са 67-ма по численост етническа група в Русия. Според преброяването на населението през 2010 г. броят на хората, определили се за латвийци, е 18 979 души, или 0,01% от населението на страната.

История[редактиране | редактиране на кода]

Латвийска църква „Христос Спасител“ в град Санкт Петербург. Храмът е затворен през 1938 г.

Според изследванията на Стродс в периода от 1850 г. до началото на ХХ век. от територията на съвременна Латвия във великоруските провинции се преселват около 300 хиляди души (15,5% от населението). Масово се изселват латгалци от селата, отнемането на земите им ги подтиква да мигрират.[1]

На 15 март 1918 г. в рамките на Народния комисариат по националностите е създаден Комисариатът по латвийските национални въпроси. Съществувайки в Съветска Латвия (ноември 1917 – февруари 1918) въпросът за създаване на такъв орган за работа с латвийското население не е повдиган, тъй като се е предполагало, че латвийските бежанци ще се завърнат в родината си. Въпреки това, след като болшевиките са изгонени от територията на Латвия, става ясно, че е необходимо да се работи с латвийското население, попаднало в чужда среда. Комисариатът поема всички дела и паричните документи на Република Исколсат.

М. Тумшис и А. Папчински посочват, че по време на Гражданската война за по-голямата част от населението на Съветска Русия думата „латвиец“ се свързва с „чекист“, а самата ЧК е създадена с активното участие на латвийца Яков Петерс, техни приятели и сънародници, които имат зад гърба си тежката школа на социалдемократическото подземие в Балтийския регион, опитът на конспиративната работа и участието в бойни отряди от 1905 – 1907 г.

През учебната 1930/31 година има едно латвийско училище за всички 658 латвийци в Ленинградска област. В регионалното съветско партийно училище съществува отделение за латвийци в Педагогическия институт, а в Ленинград съществува Латвийски дом на образованието. През 1934 г. в Ленинградското радио е създадено латвийско издание.

През октомври 1937 г. с решение на градския комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките Латвийският дом на образованието е ликвидиран. Латвийският театър е ликвидиран с постановление на Ленинградския окръжен изпълнителен комитет от 3 март 1938 г. до края на март 1938 г. латвийските училища се преобразуват в редовни.[2]

Численост и дял[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на латвийците според преброяванията през годините:[3][4]

Преброяване Численост Дял
(в %)
1926 124 312 0,13
1939 104 877 0,10
1959 74 932 0,06
1970 59 695 0,05
1979 67 267 0,05
1989 46 829 0,03
2002 28 520 0,02
2010 18 979 0,01

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стродс Х. НАЧАЛО ПЕРЕСЕЛЕНИЯ ЛАТЫШСКИХ КРЕСТЬЯН В РОССИЮ в 40-е - 60-е гг.XIX в
  2. Смирнова Т. М. Многонациональная Ленинградская область Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. «Альтернативы» № 1 / 2001
  3. Ethnic composition: 2002 census (data for regions) // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 март 2022. (на руски)
  4. Ethnic composition: 2010 census (data for regions) // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 март 2022. (на руски)