Асирийци в Русия
| Асирийци в Русия Ассирийцы в России | |
 Асирийци в народни носии, ансамбъл „Савра“ в град Кримск през 2020 г. | |
| Общ брой | 11 084 (според преброяването на населението през 2010 г.; 0,01% от населението на страната); около 70 хил. души (според оценки на асирийци) |
|---|---|
| Език | руски, асирийски |
| Религия | християнство (Асирийска източна църква) |
| Сродни групи | семити |
| Асирийци в Русия в Общомедия | |
Асирийците в Русия (на руски: Ассирийцы в России) са 79-ата по численост етническа група в Русия. Според преброяването на населението през 2010 г. броят на хората, определили се за асирийци, е 11 084 души, или 0,01% от населението на страната. Според оценки на асирийци техният брой е 70 хил. души. Съществува едно-единствено село, в което асирийците са мнозинство – Урмия, разположено в Краснодарския край.
История[редактиране | редактиране на кода]
Асирийците се заселват в Съветския съюз и Русия на три вълни. Първата вълна е след Туркменчайския мирен договор през 1828 г., когато асирийците са разделени от границата между Русия и Персия. Много асирийци се оказват под руски суверенитет и хиляди техни роднини преминават границата и се преместват при тях.
Втората вълна е в резултат на геноцида по време и след Първата световна война. Тогава в Съветска Русия има около 30 хиляди асирийци, често без документи. Повечето от тях живеят в бежански лагери в южна Русия до 1920-те години, а след това се заселват оттам в Петроград, Москва, Ростов и Кубан.[1]
Третата вълна е след Втората световна война, когато Москва неуспешно се опитва да създаде зависима държава (Република Махабад) в Ирански Кюрдистан. Съветските войски се изтеглят от Иран през 1946 г., заедно с тях и асирийците, които са били подлагани на геноцид. Много асирийци намират убежище в Съветския съюз, като този път се заселват предимно в градовете. От 1937 до 1959 г. броят на асирийците в СССР нараства с 587,3%. В СССР през 1930-те години асирийците са преследвани заради религията си.
През 1930-те и 1940-те години много асирийци, особено живеещите в Грузинска ССР и Азербайджанска ССР, са били подлагани на репресии.[2] Втората вълна от репресии срещу асирийците в СССР се провежда през периода 1949 – 1950 г.[3] Асирийците са били обвинени в държавна измяна, шпионаж и саботаж[4] и са заточени от Закавказието и Крим в Сибир.[5][6]
Численост и дял[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на асирийците според преброяванията през годините:[7][8]
| Преброяване | Численост | Дял (в %) |
| 1926 | 2 791 | 0,00 |
| 1939 | 7 446 | 0,01 |
| 1959 | 7 612 | 0,01 |
| 1970 | 8 098 | 0,01 |
| 1979 | 8 708 | 0,01 |
| 1989 | 9 622 | 0,01 |
| 2002 | 13 649 | 0,01 |
| 2010 | 11 084 | 0,01 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Сёпина А. Святая апостольская соборная Ассирийская церковь Востока // Современная религиозная жизнь России. Опыт систематического описания. / Под ред. М. Бурдо, С. Б. Филатова. Т. 1. С. 303 ISBN 978-5-94010-237-3,
- ↑ Институт востоковедения, Институт Африки. Восток, Выпуски 1-3, «Наука», 1996, стр. 102
- ↑ Интервью Архимандрита Стефана томскому музею «Следственная тюрьма НКВД»
- ↑ Миркасым Абдулахатович Усманов. Казанское востоковедение: традиции, современность, перспективы : тезисы и краткое содержание докладов международной научной конференции, 10-11 октября 1996 года, «Фест», 1997, стр. 240
- ↑ Вартанов И. Ассирийцы в Сибири, 1949—1956. Чикаго, Ниневия, 1994
- ↑ Афанасьев Ю. Н., Козлов В. П. История сталинского Гулага: Спецпереселенцы в СССР. РОССПЭН, 2004, стр. 78
- ↑ Ethnic composition: 2002 census (data for regions) // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 март 2022. (на руски)
- ↑ Ethnic composition: 2010 census (data for regions) // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 март 2022. (на руски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
