Направо към съдържанието

Асирийци в Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асирийци в Русия
Ассирийцы в России
Асирийци в народни носии, ансамбъл „Савра“ в град Кримск през 2020 г.
Асирийци в народни носии, ансамбъл „Савра“ в град Кримск през 2020 г.
Общ брой11 084 (според преброяването на населението през 2010 г.; 0,01% от населението на страната);
около 70 хил. души (според оценки на асирийци)
Езикруски, асирийски
Религияхристиянство
(Асирийска източна църква)
Сродни груписемити
Асирийци в Русия в Общомедия
Асирийската църква „Света Мария“ в Москва през 2008 г.

Асирийците в Русия (на руски: Ассирийцы в России) са 79-ата по численост етническа група в Русия. Според преброяването на населението през 2010 г. броят на хората, определили се за асирийци, е 11 084 души, или 0,01% от населението на страната. Според оценки на асирийци техният брой е 70 хил. души. Съществува едно-единствено село, в което асирийците са мнозинство – Урмия, разположено в Краснодарския край.

Асирийците се заселват в Съветския съюз и Русия на три вълни. Първата вълна е след Туркменчайския мирен договор през 1828 г., когато асирийците са разделени от границата между Русия и Персия. Много асирийци се оказват под руски суверенитет и хиляди техни роднини преминават границата и се преместват при тях.

Втората вълна е в резултат на геноцида по време и след Първата световна война. Тогава в Съветска Русия има около 30 хиляди асирийци, често без документи. Повечето от тях живеят в бежански лагери в южна Русия до 1920-те години, а след това се заселват оттам в Петроград, Москва, Ростов и Кубан.[1]

Третата вълна е след Втората световна война, когато Москва неуспешно се опитва да създаде зависима държава (Република Махабад) в Ирански Кюрдистан. Съветските войски се изтеглят от Иран през 1946 г., заедно с тях и асирийците, които са били подлагани на геноцид. Много асирийци намират убежище в Съветския съюз, като този път се заселват предимно в градовете. От 1937 до 1959 г. броят на асирийците в СССР нараства с 587,3%. В СССР през 1930-те години асирийците са преследвани заради религията си.

През 1930-те и 1940-те години много асирийци, особено живеещите в Грузинска ССР и Азербайджанска ССР, са били подлагани на репресии.[2] Втората вълна от репресии срещу асирийците в СССР се провежда през периода 1949 – 1950 г.[3] Асирийците са били обвинени в държавна измяна, шпионаж и саботаж[4] и са заточени от Закавказието и Крим в Сибир.[5][6]

Численост и дял на асирийците според преброяванията през годините:[7][8]

Преброяване Численост Дял
(в %)
1926 2 791 0,00
1939 7 446 0,01
1959 7 612 0,01
1970 8 098 0,01
1979 8 708 0,01
1989 9 622 0,01
2002 13 649 0,01
2010 11 084 0,01
  1. Сёпина А. Святая апостольская соборная Ассирийская церковь Востока // Современная религиозная жизнь России. Опыт систематического описания. / Под ред. М. Бурдо, С. Б. Филатова. Т. 1. С. 303 ISBN 978-5-94010-237-3,
  2. Институт востоковедения, Институт Африки. Восток, Выпуски 1-3, «Наука», 1996, стр. 102
  3. Интервью Архимандрита Стефана томскому музею «Следственная тюрьма НКВД»
  4. Миркасым Абдулахатович Усманов. Казанское востоковедение: традиции, современность, перспективы : тезисы и краткое содержание докладов международной научной конференции, 10-11 октября 1996 года, «Фест», 1997, стр. 240
  5. Вартанов И. Ассирийцы в Сибири, 1949—1956. Чикаго, Ниневия, 1994
  6. Афанасьев Ю. Н., Козлов В. П. История сталинского Гулага: Спецпереселенцы в СССР. РОССПЭН, 2004, стр. 78
  7. Ethnic composition: 2002 census (data for regions) // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 март 2022. (на руски)
  8. Ethnic composition: 2010 census (data for regions) // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 март 2022. (на руски)