Латерански договори
Латерански договори | |
Ватиканска и италианска делегация преди подписването на договора | |
Информация | |
---|---|
Вид | двустранен договор |
Подписване | 11 февруари 1929 г. |
Място | Рим, Италия |
В сила от | 7 юни 1929 г. |
Условия | ратификация от Светия престол и Кралство Италия |
Изтичане | 3 юни 1985 г.[1] |
Подписали | Свети престол Кралство Италия |
Език | италиански |
Латерански договори в Общомедия |
Латеранските договори са система от договори между Италианската държава и Светия престол. Определят правата и привилегиите на Католическата църква и положението ѝ в Италия. Подписан е на 11 февруари 1929 г. в Латеранския апостолически дворец (Palazzo Laterano). Състоят се от Договор, Финансова конвенция и Конкордат.
Договор:
- признава католицизма за „единствена държавна религия“ на Италия (т. 1); светския суверенитет на Светия престол, вкл. по международни дела (т. 2);
- формално признава на Ватикана статут на суверенна територия, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан – Град Ватикан (Città del Vaticano), границите на които са определени от план, приложен към договора (т. 3).
Конкордатът определя правата и привилегиите на католическата църква в Италия, държавата определя за неработни 10 дни, в които има църковни празници, а също и неделите (т. 11); епископите са верни на краля на Италия, като държавен глава (т. 20).
През 1969 г. Палатата на депутатите приема закон, разрешаващ развода; така този закон фактически отменя т. 34 от Конкордата.
Съглашенията са преразгледани през 1984, главно в частта им, че католицизмът е господстващата религия в Италия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Пълният текст на договорите Архив на оригинала от 2018-05-23 в Wayback Machine.