Направо към съдържанието

Леонид Вяземски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леонид Вяземски
Леонид Дмитриевич Вяземский
руски офицер

Роден
Тамбовска губерния, Руска империя
Починал
ПогребанРусия

Националност Русия
Учил вИмператорски александровски лицей
Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
Семейство

Уебсайт
Леонид Вяземски в Общомедия

Леонид Дмитриевич Вяземски (от руски: Леони́д Дми́триевич Вя́земский) е руски княз, офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Командир на 2-ра бригада от Българското опълчение.

Леонид Вяземски е роден на 19 август 1848 г. в Тамбовска губерния в семейството на потомствен дворянин, наследствен княз. Ориентира се към военното поприще. Учи в Императорския александровски лицей. Военна служба започва през 1867 г. с военно звание унтерофицер в лейбгвардейския Хусарски полк. От 19 февруари 1875 г. е флигел-адютант и съпровожда император Александър II при посещението му във Варшава, Крим и Кишинев. Повишен е във военно звание полковник от 27 март 1877 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като командир на 2-ра дружина от Българското опълчение. Участва в отбраната на Шипка през август 1877 г. Началник на отбранителната позиция на левия фланг. В хода на битката е ранен, но остава на позицията. С колоната на генерал-лейтенант Михаил Скобелев участва в Преминаването на Южния отряд през Стара планина, Шейновската битка и битката при с. Чатак. Отново е ранен.

За отбраната на Шипка е награден със златно оръжие „За храброст“ и орден „Свети Владимир“ IV ст., за битката при село Шейново с орден „Свети Станислав“ II ст., а за битката при с. Чатак с орден „Света Ана“ II ст.

След войната е изборен предводител на дворянството в Усманския уезд на Тамбовска губерния. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1877 г. Астрахански губернатор и атаман на Астраханската казашка войска (1888). Началник на Главното управление на частните владения (1896). Член на Държавния съвет от 1899 г. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1896 г. и генерал от кавалерията от 1906 г.

  • Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 72, 132
  • Список генералам по старшинству. Составлен по 1 июля 1906 года. Санкт Петербург, 1906.