Леопардов гекон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леопардов гекон
Eublepharis macularius1.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Eublepharidae
род:Леопардови гекони (Eublepharis)
вид:Леопардов гекон (E. macularius)
Научно наименование
Blyth, 1854
Разпространение
Eublepharis macularius distribution.png
Леопардов гекон в Общомедия
[ редактиране ]

Леопардовият гекон (Eublepharis macularius) е нощен гущер от семейство Геконови, обитаващ пустините на Централна Азия, Пакистан и Индия. За разлика от повечето гекони, леопардовият гекон притежава подвижни клепачи. Размерите на един новоизлюпен леопардов гекон са от 6,5 до 8,4 cm при тегло около 3 грама, докато възрастните гекони са около 20,5 до 27,5 cm и тежат около 45 – 180 грама (в домашни условия). Продължителността на живота им е средно 20 години.

Леопардовият гекон е описан за първи път от зоолога Едуард Блит през 1854 г.[2]

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Леопардовите гекони предпочитат скалистите, сухи и пустинни райони на Афганистан, Пакистан, северозападна Индия и части от Иран. Зимните температури в тези области може да бъдат доста ниски, под 10 °C, принуждавайки животните да спят полузимен сън. Като нощни създания, за да избегнат високите дневни температури, те прекарват деня, скрити под камъни или в дупки, а по здрач излизат, за да се хранят чрез лов на насекоми.[3] Този вид гекони са самотни и обикновено не живеят с други себеподобни.[4]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Леопардовите гекони се хранят с червеи, щурци, молци, паяци, мравки и други насекоми. Когато храната е оскъдна в пустинята, те могат да разчитат на своята способност за съхранение на излишната мазнина в опашките си.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eublepharis macularius (Blyth, 1854). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
  2. Pockman, R.. 1854. Proceedings of the Society. Report of the Curator, Zoological Department. J. the leopard geckos are related to the bear, which makes them half bearthe Indian subcontinent. // Saurologica (2). 1976. p. 1 – 15. (на английски)
  3. Tallant, Shannon. Leopard Geckos. New York, Simon & Schuster, 1989. ISBN 067147654. p. 107. (на английски)
  4. а б Hamper, R.. The Leopard Gecko, Eublepharis macularius, in Captivity. MI, ECO Herpetological Publishing & Distribution, 2004. p. 1 – 80. (на английски)