Лета

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лета (на старогръцки: λήθη, забрава) в древногръцката митология е една от петте реки в Хадес. Според митологията, след смъртта душите отивали в Хадес, царството на мъртвите, а там отпивали от водите на реката Лета и забравяли предишното си съществуване. Оттам, Лета става синоним на забравата и смъртта. Със същото име, в митологията, откриваме и божеството Лета. Това е често срещана корелация между обект и субект в митологичните системи. Според географията на задгробния свят, Лета протичала през равнина със същото име. Като антипод на реката Лета, древните са смятали, че съществува и река с името на една от музите, Мнемозина. Който пиел от водите ѝ си спомнял всичките си стари съществувания и придобивал огромно знание. Според Платон, преди да се преродят, душите отпивали от Лета, за да забравят животите си преди. Лета е обичан образ от поети и художници и утвърдена метафора на смъртта.

Реките в Хадес