Летящ диск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Летящ диск

"Летящ диск" или "фризби" (на английски: frisbee) е уред за игра или спортуване с формата на диск, с диаметър от 20 до 25 cm, обикновено направен от пластмаса. Неговата аеродинамична форма му позволява да лети във въздуха благодарение на създаваната подемна сила, а подходящия спин (ъглова скорост) го държи стабилен. Терминът "фризби" всъщност е запазена марка на компанията "Уам-О" (на английски: "Wham-O"), но се е наложил като нарицателно за всички видове летящ диск.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Един от първите професионални дискове произведени от "Уам-О"

Първите летящи дискове в съвременният им вид от пластмаса започват да се произвеждат след втората световна война в САЩ. За техен изобретател е смятан Уолтър Морисън, който през 1957 г. продава правата над изделието си на компанията "Уам-О". С иновативен подход те налагат своя продукт като начин за почивка и спортуване и към 1994 г. продават своето 100-милионно фризби.[1] През годините летящият диск става основа на нови спортове като ултимейт и диск голф.
До този момент според различни оценки в САЩ са закупени над 200 милиона броя дискове, което е повече от продадените бейзболни, футболни и баскетболни топки взети заедно.[2]

Физика на летящия диск[редактиране | редактиране на кода]

Двата основни принципа, от които зависи полетът на диска, са подемната аеродинамична сила (или принцип на Бернули) и инерцията от въртенето.
Двете основни аеродинамични сили, действащи върху диска, са подемната сила и въздушното триене. Въртенето на диска е другият важен компонент, благодарение на който той остава стабилен във въздуха. Без него дискът просто би паднал на земята свободно, тъй като центърът на масите не съвпада с центъра на налягането (в който е приложена подемната сила и силата на триене) и се получава завъртане на диска. Неговата стабилизация при полет идва именно от ъгловата скорост, която той е получил (принцип на стабилизация при жироскоп).[3]

Диск за ултимейт[редактиране | редактиране на кода]

Официалният размер на диска за ултимейт е стандартизиран и е с диаметър 27 cm, а теглото е фиксирано на 175 g. Съществуват неофициални вариации в теглото и размера, като има модели с тегло 200 g, използвани за далечни хвърляния, и такива с тегло 145 g, които са предназначени за деца.[4]

Игри с летящ диск[редактиране | редактиране на кода]

Хора играещи с летящ диск на открито

Съществуват разнообразни игри с летящ диск, като най-популярната в света е ултимейт. Други игри с фризби са диск голф, игри с кучета, свободен стил и др.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б История на фризбито. // wham-o.com. Посетен на 26 септември 2015. (на английски)
  2. DeMatteis, Bob. From Patent to Profit: Secrets & Strategies for the Successful Inventor. Ню-Йорк, Square One Publishers, 2005. ISBN 0-7570-0140-8. с. 369. Посетен на 26 септември 2015.
  3. Morrison. Физика на летящия диск. // The physics of frisbees. Physics department, Mount Allison University, Sackville, NB Canada, 6 април 2005. Посетен на 26 септември 2015. (на английски)
  4. Видове фризбита. // Посетен на 26 септември 2015. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]