Лида Баарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лида Баарова
Lída Baarová
чехословашка актриса
Vitelloni09.jpg
Родена
Починала
Погребана Прага, Чехия

Образование Пражка консерватория
Партньор Йозеф Гьобелс

Уебсайт
Лида Баарова в Общомедия

Лида Баарова (на чешки: Lída Baarová) е чехословашка актриса и любовница на Йозеф Гьобелс.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лида Баарова е родена на 3 септември 1914 г. година като Людмила Бабкова. Учи актьорско майсторство в Пражката консерватория, а първата ѝ роля в чешки филм е едва на 17 години. Майка ѝ се появява в няколко театрални пиеси, а по-малката ѝ сестра Зорка Яну също е филмова актриса. След като е открита от търсач на таланти за немски филмови студия Баарова напуска Прага в посока Берлин.

В Берлин тя се запознава с немския актьор Густав Фрьолих и участва в няколко филма заедно с него. През 1935 г. след успешно представяне в немския филм Barcarole, Баарова получава няколко предложения за работа от Холивудски студия. Тя отказва предложенията, но по-късно съжалява за това като казва на биографа си Йозеф Скворецки: „Можех да съм известна като Марлене Дитрих“.

След женитбата си с Фрьолих, двамата се премества на остров Шваненвердер в покрайнините на Берлин, където тяхната къща на улица „Карл Маркс“ (по-късно наречена така) е близо до резиденцията на Йозеф Гьобелс, която се намира на ул. Инсел 8. Гьобелс е министър на пропагандата в нацисткото правителство на Адолф Хитлер и има решаващ глас в немската филмова продукция. През 1936 г. Баарова се среща с Гьобелс, докато работи за немското филмово студио УФА.

Постепенно Баарова и Гьобелс се сближават, а тяхната връзка трае над 2 години. Любовните им отношения предизвикват сериозни усложнения между Гьобелс и съпругата му Магда. Магда Гьобелс накрая моли Хитлер за разрешение да се разведе със съпруга си. На 16 август 1938 г. Хитлер се намесва и полицейският началник на Берлин граф Волф-Хайнрих фон Хелдорф казва на Баарова, че по директната заповед на Хитлер тя трябва да прекрати отношенията си с Гьобелс и да напусне Германия.[1][2][3]

Филмът от 1938 г. с нейно участие Пруска любовна история, който показва любовните отношения между Вилхелм I и Елиса Радзивил е забранен. Баарова заминава за Прага през 1939 г., а пред 1942 г. се установява в Италия. Там играе във филми като Grazia (1943), La Fornarina (1944), Vivere ancora (1945) и други.

След като Съюзниците окупират Италия тя се завръща в Прага, където излиза с един от немските филмови идоли Ханс Алберс. През април 1945 г. Баарова заминава за Германия, за да се присъедини към Алберс в неговата вила в провинцията на езерото Старнберг. По пътя обаче е арестувана от американската военна полиция и вкарана в затвора в Мюнхен, откъдето после е екстрадирана в Чехословакия.

Следвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

В Чехословакия Баарова е разследвана за сътрудничество с немците по време на войната. Освободена е след 18 месеца в следствието поради липса на доказателства. Докато е в следствието често е посещавана от Ян Копецки и други, които я харесват. Копецки е близък роднина на известен политик от Чехословакия и се надява да уреди освобождаването на Баарова. Това не се случва поради неодобрението на роднината на Копецки и самия Ян е преследван на свой ред. Двамата емигрират от страната през 1948 г. Те се женят на 27 юли 1947 г. и по време на бягството си са двойка.

В Австрия Лида прави опит да се върне към филмовата си кариера, но актьора Антон Уолбрук се отказва от филми, в който тя участва. За да избегне негативните медийни отзиви тя заминава за Аржентина, където живее в голяма бедност. По-късно решава да се завърне в Италия, но мъжа ѝ остава в Аржентина. Те се развеждат през 1956 г. В Италия тя се появява в няколко филма, включително и във филма на Федерико Фелини I Vitelloni (1953), където играе ролята на жената на богат търговец. През 1958 г. се установява в Залцбург, където играе в театъра. През 1969 г. се омъжва за лекаря Курт Лундвал.[4]

След падането на комунизма[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те години Баарова се появява отново на културната сцена на Чехия. Тя публикува автобиографията си и филм. През 1995 г. се появяват нейните „Горчиво-сладки спомени“, а през 1996 г. тя печели наградата на Арт филм фестивала в Тренчанске Теплице, Словакия.

Баарова страда от болестта на Паркинсон и умира на 27 октомври 2000 г. в Залцбург, където живее от наследството на втория си съпруг Курт Лундвал. Нейната пепел е погребана в гробището Страшнице в Прага, където лежат родителите ѝ и сестра ѝ Зорка Яну.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Obraceni Ferdyše Pištory (Обръщането на Фред Пищора, 1931)
  • Kariéra Pavla Čamrdy (Кариерата на Павер Чамрда, 1931)
  • Zapadlí vlastenci (Забравени патриоти, 1932)
  • Lelíček ve službách Sherlocka Holmese (Леличек в служба на Шерлок Холмс, 1932)
  • Šenkýřka u divoké krásky (Сервитьорка в бар „Дивата красавица“, 1932)
  • Růžové kombiné (1932)
  • Malostranští mušketýři (Пражките мускетари, 1932)
  • Funebrák (Гробарят, 1932)
  • Jsem děvče s čertem v těle (Страхливи момичета, 1933)
  • Madla z cihelny (Дъщерята на тухларя, 1933)
  • Okénko (Прозорецът, 1933)
  • Sedmá velmoc (Седмата суперсила, 1933)
  • Její lékař (Лекарят, 1933)
  • Pokušení paní Antonie (Изкушението на Антония, 1934)
  • Pán na roztrhání (1934)
  • Na růžích ustláno (Лесен живот, 1934)
  • Zlatá Kateřina (Златната Катерина, 1934)
  • Dokud máš maminku (Докато майка ти е жива, 1934)
  • Grandhotel Nevada (1934)
  • Einer zuviel an Bord (Петдесетото колело, 1935)
  • Leutnant Bobby, der Teufelskerl (Лейтенант Боби, смелчагата, 1935)
  • Barcarole (Barcarolle, 1935)
  • Verräter (Предателят, 1936)
  • Die Stunde der Versuchung (Часът на изкушението, 1936)
  • Švadlenka (Шивачката, 1936)
  • Komediantská princezna (Принцесата-комедиант, 1936)
  • Patrioten (Патриоти, 1937)
  • Lidé na kře (Хората от плаващият лес, 1937)
  • Panenství (Девственост, 1937)
  • Die Fledermaus (1937)
  • Der Spieler (Комарджията, 1938)
  • Пруска любовна история (1938) (Забранен е от цензорите поради отношенията с Гьобелст, излиза по кината през 1950 г.
  • Maskovaná milenka (Маскирания любовник, 1939)
  • Ohnivé léto (Fiery Summer, 1939)
  • Artur a Leontýna (Артур и Леонтина, 1940)
  • Život je krásný (Животът е красив, 1940)
  • Dívka v modrém (Момичето в синьо, 1940)
  • Za tichých nocí (In the Still of the Night, 1941)
  • Paličova dcera (Дъщерята на подпалвача, 1941)
  • Turbina (Турбина, 1941)
  • Grazia (Грация, 1943)
  • Ti conosco, mascherina! (Маскирано момиче, разпознато!, 1943)
  • La Fornarina (1944)
  • Il Cappello da prete (Шапката на свещеника, 1944)
  • L'Ippocampo (The Sea-Horse, 1944)
  • Vivere ancora (Все още жива, 1944)
  • La sua strada (1946)
  • La bisarca (1950)
  • Gli amanti di Ravello (Любовниците на Равело, 1950)
  • Carne inquieta (Restless, 1952)
  • La vendetta di una pazza (Отмъщението на лудото момиче, 1952)
  • I Vitelloni (1953)
  • Gli innocenti pagano (Каква е цената на невиността? 1953)
  • Pietà per chi cade (Състрадание, 1954)
  • Miedo (The Fear, 1956)
  • La Mestiza (The Mestiza, 1956)
  • Viaje de novios (Меден месец, 1956)
  • We're All Necessary (1956)
  • Rapsodia de sangre (Екстаз, 1957)
  • El batallón de las sombras (Батальонът в сенките, 1957)
  • Retorno a la verdad (Истината ще ви направи свободни, 1957)
  • Il cielo brucia (Небето гори, 1958)
  • Života sladké hořkosti Lídy Baarové (Сладко-горчивите спомени на Лида Баарова, 1995)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Manvell, Roger. Doctor Goebbels: his life and death. MBI Publishing Company, 2006. ISBN 978-1-85367-715-1. с. 171.
  2. Kreimeier, Klaus. The Ufa story: a history of Germany's greatest film company, 1918 – 1945. University of California Press, 1999. ISBN 978-0-520-22069-0. с. 246.
  3. "Toužila po slávě za každou cenu," říká o Lídě Baarové Stanislav Motl. // Czech Television, 9 септември 2009. Посетен на 29 януари 2012. (на чешки)
  4. Profile cineartistes.com; Посетен на 14 август 2015.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Lída Baarová, L. (1992). Života sladké hořkosti. Ostrava, Czech Republic: Sfinga.
  • Josef Frais, J. (1998). Trojhvězdí nesmrtelných. Prague, Czech Republic: Formát.
  • Motl, S. (2002). Prokleti Lidy Baarove. Praha: Rybka Publishers.
  • Škvorecký, J. (1983). Útěky: Vlastní životopis Lídy Baarové, jak jej vyprávela Josefu Škvoreckému. Toronto, Canada: Sixty-Eight Publishers.
  • Vávra, O. (1996). Podivný život režiséra: Obrazy vzpominek. Praha: Prostor.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]