Лизгар
Лизгар Izgar | |
— село — | |
Страна | Турция |
---|---|
Регион | Мармара |
Вилает | Родосто |
Надм. височина | 166 m |
Население | 700 души (2007) |
Пощенски код | 59300 |
Телефонен код | 0282 |
Лизгар (на турски: Izgar) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Родосто.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 10 километра западно от Малгара.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Лизгар е българско село в Малгарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лизгар (Ezgar) има 62 домакинства и 340 жители българи.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Лизгар живеят 81 български патриаршистки семейства или 420 души и 30 семейства или 120 души униати.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Лизгар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Българското население на Лизгар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лизгар
- Вълю Диманов Попиванов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина[4]
- Георги Стойчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина, убит при Дедеагач[5]
- Димитър Тодоров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[6]
- Димко (Динко) Тодоров, македоно-одрински опълченец, 1 и 3 роти на 5 одринска дружина[7]
- Никола Тодоров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина, убит[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 576.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 660.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 708.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 709.