Лионело Вентури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лионело Вентури
Lionello Venturi
италиански историк

Роден
Починал
14 август 1961 г. (76 г.)
Научна дейност
Област История, изкуствознание
Работил в Торински университет
Университет „Ла Сапиенца“
Видни студенти Мери Питàгуля
Повлиян Бенедето Кроче, Алоис Ригл, Хайнрих Вьолфлин
Лионело Вентури в Общомедия

Лионело Вентури (на италиански: Lionello Venturi) е италиански историк и изкуствовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 април 1885 година в Модена, Италия, в семейството на историка Адолфо Вентури. През 1919 г. е назначен за професор по история на изкуството в Университета в Торино, а един от първите му студенти там е Мери Питàгуля, която под негово ръководство пише своята дисертация за изкуството на Йожен Фромантен.[1]

Въпреки че е назначен като наследник на баща си в катедрата по история на изкуството в Университета в Рим през 1931 г., той отказва да се „закълне във вярност“ на режима на Бенито Мусолини и е принуден да подаде оставка. Напуска Италия и се мести в Париж, където пише, съветва търговци на картини и музейни куратори, и издава първият каталог за изкуството на Пол Сезан. След установяването на режима на Виши във Франция, Вентури емигрира в Съединените американски щати и се установява в Ню Йорк, където живее до 1945 г. Там чете лекции в много университети. След войната се връща в Италия, където заема отново мястото си в катедрата по история на изкуството в Университета в Рим.

Лионело Вентури е повлиян от идеализма на Бенедето Кроче, както и от трудовете на Алоис Ригл и Хайнрих Вьолфлин.

Негов син е историкът Франко Вентури.

Умира на 14 август 1961 година в Рим на 76-годишна възраст.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Il gusto dei primitivi [The Taste of the Primitives], 1926
  • Cézanne, son art, son oeuvre, Paris: P. Rosenberg, 1935
  • History of art criticism, New York: E.P. Dutton, 1936.
  • Camille Pissarro: son art, son oeuvre. Paris: P. Rosenberg, 1939.
  • Les archives de l'Impressionisme, Paris and New York: Durand-Ruel, 1939
  • Art Criticism Now, Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1941
  • Painting and painters; how to look at a picture, from Giotto to Chagall, 1945
  • Italian painting, 3 vols, 1950 – 52
  • Piero della Francesca: biographical and critical studies, 1954
  • The sixteenth century, from Leonardo to El Greco, 1956
  • Chagall: biographical and critical study, 1956
  • Four steps toward modern art: Giorgione, Caravaggio, Manet, Cézanne, 1956
  • Rouault: biographical and critical study, 1959

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Venturi, Lionello, Dictionary of Art Historians, accessed 11 April 2012