Лондонско споразумение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лондонското споразумение за промяна на Санстефанския договор от 18/30 май 1878 г. (за кратко Лондонското споразумение, на руски: Соглашение между Россией и Великобританией об изменении Сан-Стефанского договора) е тайно дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Великобритания, част от подготовката за Берлинския конгрес.

Лондонското споразумение[1] е сключено в продължение на политиката на Русия на Балканите преди, по време и след приключване на Руско-турската война. То е предхождано от сключените между Русия и Австро-Унгария също тайни Райхщадското споразумение от 1876 г. и от Будапещенската конвенция от 1877 г.

Лондонското споразумение е публикувано за пръв път през 1952 г. в изданието "Сборник договори на Русия с други държави ((1856 – 1917), стр. 176 – 180.

По-важните точки на споразумението са включени, както следва в:

Меморандум № 1[редактиране | редактиране на кода]

  1. Англия отхвърля деленето на България по меридиана, като Русия няма да настоява на промяна.
  2. На юг България ще бъде разграничена така, че да няма излаз на Егейско море.
  3. Западните граници на България ще бъдат коригирани, така че да не включват в себе си небългарско население, примерно на изток от линията Нови-Пазар и Курча Балкан (т.е. приблизително към Серес).
  4. България ще бъде разделена на две провинции – едната от тях, на север от Балкана, ще получи автономия под княжеско правителство, а другата – на юг от Балкана, ще получи широка административна автономия с губернатор-християнин, назначаван в съгласие с Европа.
  5. Руският император отдава особено значение в Южна България да няма турска армия. Лорд Солсбъри е съгласен, при условие, че руският император няма да възразява, ако турските войски имат право да влизат в южната провинция, за да се възпротивят на въстание или нахлуване от друга страна.
  6. Британското правителство иска и Русия се съгласява висшите постове в милицията в Южна България да бъдат назначавани от Високата порта в съгласие с Европа.

Останалите точки на споразумението са свързани с уреждането на въпроси около Гърция, Армения и Бесарабия.

Меморандум № 2[редактиране | редактиране на кода]

Уточнява се, че освен точките по предходния Меморандум, британското правителство си оставя правото да отстоява позициите си и по следните въпроси:

  • Да изисква участието на Европа в административното устройство на двете български провинции.
  • Да обсъди продължителността и характера на руската окупация на България.
  • Бъдещето наименование на южната провинция.

Останалите точки са свързани с достъп до проливите, Дунав и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]