Лошин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лошин
Lošinj
Veli Losinj Town Harbor.jpg
град Вели Лошин
Местоположение Адриатическо море
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
Площ 74,68 km²
Население 9587 жители
128 души/km²
Най-висока точка 589 m
Relief map of Croatia.png
44.5867° с. ш. 14.4078° и. д.
Местоположение в Хърватия
Лошин в Общомедия

Лошин (на хърватски: Lošinj) е хърватски остров в Адриатическо море, в северната част на страната. В административно отношение влиза в състава на Приморско-горанска жупания.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Остров Лошин е разположен в залива Кварнер. Южно от него се намират островите на Средна Далмация, от които го отделя проливът Кварнерска врата. Западно от Лошин са островите Уние и Сусак, на север е остров Црес, а на изток – остров Паг. В южната част на острова има летище, а град Мали Лошин е свързан с континентална Хърватия с редовна фероботна линия.

Площта на Лошин е 74,68 км², дължината – 33 км, ширината от 200 м до 5 км, а дължината на бреговата линия е 112,2 км. Островът е със силно издължена форма от север на юг. Най-високата му точка е връх Телеврин (589 м).

Северната част на Лошин е гориста докато южната е по-равна и плодородна, с вечнозелена средиземноморска растителност. Най-често срещаните дървесни видове са мирта, дъб, лаврово дърво, бряст.

История[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на останалите острови в Адриатическо море, Лошин е обитаван от дълбока древност. При идването тук на римляните той бил наречен Апсорус. Следи от римски селища са открити близо до селата Свети Яков и Чунски.

За пръв път сегашното му име се споменава през 1384 г. по времето, когато той принадлежал на знатни родове от Осор, селище разположено по средата между островите Лошин и Црес. В древността двата острова били свързани, но римляните прокопали тесен плавателен канал на това място, а Осор се развивал като търговски и корабостроителен център и бил заселен с доста заможни фамилии. Към XV—XVI в. постепенно Осор западнал за сметка на разцвета на Вели Лошин и Мали Лошин.

В началото на XIX в. Наполеонова Франция и Австрия се борят за контрол над Далмация и през 1815 г. Лошин заедно с цялото далматинско крайбрежие преминава във владение на австрийците. Между двете световни войни е окупиран от Италия.

През 1945 г. влиза в състава на Югославия, което предизвиква масово изселване на италианското население. От 1991 г. след разпада на Югославия, островът е в състава на независима Хърватия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Лошин възлиза на 9587 души (2011)[1]. Най-големите населени пунктове са Мали Лошин, Вели Лошин, Нерезине, Свети Яков, Чунски и Артатури.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]