Луис Гарсия Руис
| Луис Гарсия Руис | |
| испански генерал | |
 Гарсия Руис през 1936 г. | |
| Звание | бригаден генерал |
|---|---|
| Години на служба | 1901 – 1949 |
| Служи на |  Кралство Испания (1901 – 1931) Втора испанска република (1931 – 1939) Франкистка Испания (1939 – 1949) |
| Род войски | Испанска армия |
| Битки/войни | Гражданска война в Испания |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 9 септември 1949 г.
|
Луис Гарсия Руис (на испански: Luis García Ruiz) е испански генерал от Гражданската война в Испания.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Син на полковник от пехотата, Руис завършва средното си образование във Филипините. През 1895 г. се присъединява към Инженерния корпус в Общата военна академия в Гуадалахара. През 1901 г. е изпратен в Майорка като лейтенант, а през ноември 1907 г. се жени за Исабел Росело Алемани, от която има шест деца. Сред децата му е и Антони Гарсия Руис Росело, който е известен архитект от Майорка и граждански губернатор. Антони почива през 2003 г.[1]
През 1917 г. Руис наследява Еусеби Суреда като мениджър на железопътния проект, който свързва големите градове в Майорка като Палма, Лукмайор и Кампос.[2] Също така участва в развитието на железопътната линия, свързваща Палма с нейното пристанище.[3]
Като военен инженер изучава отбранителни стратегии и проектира артилерийски батареи из целия остров. Военен помощник на испанския генерал Валериано Вейлер и също служи 3 години в Махон.[4]
През 1933 г. е назначен за военен командир на Балеарските острови и впоследствие започва да работи заедно с Франсиско Франко. Година по-късно, през 1934 г. е обявено военно положение, което води до разпускането на кметството на Палма и уволнението на кмета Емили Дардер. По време на мандата си той забранява да се свири Химн Риего.[5]
Гражданска война[редактиране | редактиране на кода]
По време на избухването на Гражданската война в Испания Руис е инженерен офицер с чин подполковник. На 19 юли генерал Мануел Годед го назначава за губернатор. Предприетите незабавни мерки включват потушаване на испанската обща стачка, премахване на административните такси, получавани от общините, уволнение на нелоялни държавни служители и закриване на синдикати и партии. В рамките на 24 часа са назначени нови кметове на градове, при условие че останат безпартийни.[6] Тези мерки водят до срещата му с военния командир на Майорка, полковник Аурелио Диас де Фрейхо. Заедно с други военни лидери и против съвета на Аурелио Диас де Фрейхо, той затваря Карлос Сото Ромеро, емисар изпратен от Генералитет Каталония. Вечерта на 30 август 1936 г. военните лидери в Майорка го назначават за ръководител на операциите и командир на войските в Манакор, освобождавайки Емилио Рамос Унамуно от задълженията му.[7] В този процес ролята му на граждански губернатор е предадена на Антонио Алварес-Осорио, ръководител на гражданската гвардия.[8] През септември временно поема командването като генерален капитан за Балеарските острови. Малко след това Руис е повишен в полковник и е назначен в континентална Испания като инженерен командир. Той води кампания в северна Испания, от Алава до Хихон и Авилес. В Билбао е награден със златен медал на града. След кампанията е назначен за генерален командир на инженерството и се премества в южната част на страната, под прякото нареждане на генерал Гонсало Кейпо де Ляно.
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
На 21 декември 1936 г. градският съвет на Манакор награждава Луис Гарсия Руис за почетен гражданин. След края на гражданската война е повишен в генерал, въз основа на представянето си. На 9 май 1939 г. неговите услуги карат градския съвет на Палма да го нарече почетен гражданин на остров Майорка. От август 1940 г. до март 1942 г. той е военен губернатор на Майорка. След войната се присъединява към Балеарската федерация по шах и председателства шахматния клуб на Майорка. През 1979 г. градският съвет на Палма посвещава площада Porta des Camp на него.[9]
На 4 май 2009 г. кметството на Манакор решава да отнеме титлите на Руис и Франко като почетни граждани.[10]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Fallece el arquitecto Antonio García-Ruiz, presidente de la Academia de Sant Sebastià // Посетен на 13 August 2020.
- ↑ Ferrocarriles de Mallorca // Посетен на 13 August 2020.
- ↑ De Palma a Santanyí en tren // Архивиран от оригинала на 2017-12-01. Посетен на 12 August 2020.
- ↑ Luis Garcia Ruiz // Посетен на 13 August 2020.
- ↑ Luis García Ruiz (Màlaga 1877 - Palma 1949) // Архивиран от оригинала на 2017-12-01. Посетен на 12 August 2020.
- ↑ PALMA la ciut at envaïda. Tercera part: La ciutat durant el franquisme. De 1936 a 1975. // с. 33. Посетен на 13 August 2020.
- ↑ July 22, 1936 // Посетен на 13 August 2020.
- ↑ Dolç i Dolç, Miquel. Gran Enciclopèdia de Mallorca. с. 170.
- ↑ "Por la huida de las hordas marxistas" // 6 May 2009. Посетен на 13 August 2020.
- ↑ El dictador Francisco Franco y el coronel Luis García Ruíz dejan de ser hijos adoptivos // 5 May 2009. Посетен на 13 August 2020.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luis García Ruiz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |