Направо към съдържанието

Лупус Серват

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лупус Серват
Loup de Ferrières
френски теолог
Роден
805 г.
Починал
862 г. (57 г.)

РелигияКатолическа църква
Философия
РегионЗападна философия
ИнтересиТеология

Лупус Серват (на френски: Loup de Ferrieres) e френски монах и теолог, абат на бенедиктинския манастир край Ферие.

Роден в семейство на среднозаможни селяни, той влиза в манастира във Ферие още в детската си възраст. Към 829 г. предприема пътуване но Фулда, където учи при Рабан Мавър и среща Готшалк, с когото стават приятели за цял живот. През 836 г. се завръща в първия си манастир краи Ферие и е представен в двора на Луи Благочестиви, където печели благоразположението на императрица Юдит.[1] При смъртта на Луи през 840 г. е избран за абат на Ферие.

Лупус е по скоро хуманист, отколкото чист теолог, и е една от ярките фигури на късния период на Каролингското възраждане. Превръща манастира във Ферие във важен център за образование и преподаване. Той взема участие в много събори, а също така и във военни действия. Написал е сравнително малко творби, които са по скоро агиографски, отколкото концептуално-теологически. Най-важната му теологическа работа е книгата „За трите въпроса“ 850 г. в която защитава умерен августинианизъм, близък до Готшаллк, но различен от неговите противници. Според него след първородния грях и изгонването на свободанта воля на човека, оставена само от неговата наклонност, може да го доведе само до злото и по този начин съществува предопределение за проклятие, както има и предопределение за вечен живот, според текста в 1 Тим. 2:4, според който по Божията воля всички човеци би трябвало да бъдат спасени, интерпретирайки го в тесния смисъл на избраните за спасение.

Безспорно най-интересните за историята трудове на Лупус са неговите 132 писма до значими личности от неговото време, като например папа Бенедикт III, краля и император Карл Плешиви, архиепископа на Реймс, Хинкмар и абата на „Фулда“ Рабан Мавър, които съдържат ценни сведения за еволюцията на отношението на Църквата с империята и особено във връзката с васалите.

  1. Gariepy, Robert J. Lupus of Ferrieres and the Classics. The Monographic Press, 1967. p. 29. (на английски)

Davis, R.H.C. A History of Medieval Europe: From Constantine to St. Luis, L 1972

Tessier, G., Charlemagne, P., 1967, The Cambridge Medieval History, v. VI, Cambridge University Press, 1969