Любомир Стойков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Стойков
български журналист

Роден
1954 г. (64 г.)
Научна дейност
Област Медиазнание
Образование Софийски университет
Работил в УНСС

Професор Любомир Димчев Стойков е български журналист, телевизионен водещ и университетски преподавател. Популярен е с фразата „Симпатията е взаимна!“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 май 1954 г. в Стара Загора. Завършил е журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Професор е по култура, медии и връзки с обществеността. Доктор по филология и доктор на науките. Член на катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС. Член е на катедра „Мода“ в Националната художествена академия. Член е и на катедра „История и теория на журналистиката“ във ФЖМК при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където преподава „Бизнес комуникация“, „Култура и медии“, „Лайфстайл журналистика“ и „Фешън журналистика“. Чете курсове също така по „Фирмена култура и комуникации“, „Бизнес комуникация“, „Имиджмейкърство“, „Връзки с обществеността“ и „Лайфстайл журналистика“ в Университета за национално и световно стопанство и „Теория на модата“ в Националната художествена академия. Създател и научен ръководител на магистърска програма по връзки с обществеността в УНСС и на магистърска програма по лайфстайл журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски“. Член на Съвета по хабилитация в Университета за национално и световно стопанство. Членува в Съюза на учените в България. Влияние върху научните му и творчески възгледи, както и на методите му на преподаване оказват такива големи български учени и университетски преподаватели в областта на философията, естетиката, народопсихологията, медиите и социалната психология, като проф. д.ф.н. Иван Славов, проф. д.ф.н. Исак Паси, чл.кор. проф. д.ф.н. Марко Семов, проф. д.ф.н. Минчо Драганов и др.[източник? (Поискан преди 22 дни)] [1] [2]

Бил е главен редактор на сп. „Младеж“ и на сп. „Мода“. Автор и водещ на първото телевизионно предаване за мода и стил в България „Блясък“ по Канал 1 на БНТ. Главен редактор на онлайн списанията „Медии и обществени комуникации“ и „Fashion Lifestyle Magazine“.

Член е на Американското общество за връзки с обществеността в Ню Йорк (PRSA) и на Метрополитън мюзиъм (MET) – Ню Йорк. Обучил е над 3000 студенти, дипломанти и докторанти в сферата на журналистиката, модния дизайн, бизнеса и публичната комуникация.[източник? (Поискан преди 22 дни)] [3]

Председател на Академията за мода. Създател и почетен председател на Българската академична асоциация по комуникации, и съпредседател на Българската конфедерация за връзки с обществеността. Член на СБЖ. Автор на 50 документални филма за световноизвестни дизайнери. Интервюирал е над 100 знаменитости от целия свят – в сферата на модата, киното и попмузиката, повечето от които за първи път за българските медии, като Пиер Карден, Пако Рабан, Лойд Клайн, Александър Маккуин, Емануел Унгаро, Оскар де ла Рента, Юбер дьо Живанши, Нино Черути, Соня Рикел, Ивана Тръмп, Естер Канядас, Бетси Джонсън, Жан-Пол Готие, Бил Блас, Стивън Болдуин, Майкъл Медсън, Елизабет Хърли, Анук Еме, Клаудия Кардинале, Кензо, Кожи Татсуно, Оливие Лапидюс, Санто Версаче, Джована Ферагамо, Лучано Бенетон, Бой Джордж, Брайън Фери, Изабела Скорупко, Сириел Клер, Алек Уек, Ники и Парис Хилтън и др.

Телевизионен водещ на:

Награди и признание[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на националния приз „Човек на ХХІ век“, на Наградата за принос в имиджмейкърството, на „Жълта роза“ на Зонта Интернешънъл, на Златен плакет на СБЖ и др. Носител на „Златно перо“ – най-високата награда на Съюза на българските журналисти.

Във всичките си начинания Вие демонстрирате завидна работоспособност, творческа продуктивност и висок професионализъм, с които заслужено сте се превърнал в носител и ваятел на изящни естетически критерии. Вашето, вече 30-годишно, творчество, без съмнение, е отлична база за духовно и естетическо възпитание, така необходимо днес на всички нас!

—  думи на Георги Първанов, президент на Република България, по случай 50-годишния юбилей на Любомир Стойков (2004 г.)[4]

Възхищавам се на неговия ентусиазъм и на разнородните работи, които той постоянно предприема...Радвам се, че имам честта да работя с Любомир...От моя гледна точка, много важно е това, че човек като Любомир е с много висока култура и големи способности, които биват оценени в страна като Италия, която – както всички знаем – има силно модно влияние по света.

—  Н.Пр. Стефано Бенацо, посланик на Република Италия в Република България (2012 г.)[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги
  • „Чаровната диктаторка. Калейдоскоп на модата“. София: Народна младеж, 1982, 174 с.
  • „Красотата на общуването. Нравствено-психологически размисли“. София: Народна младеж, 1984, 124 с.
  • (в съавторство с Григор Попов) „Журналистиката и младежката аудитория: някои проблеми, свързани със стратегическата задача на средствата за масова информация“. София: Изд. на ЦК на ДКМС „Народна младеж“, 1985, 94 с.
  • „Енгелс за литературата и изкуството“. София: Дружество за разпространение на научни знания „Георги Кирков“, 1986, 43 с.
  • „Човекът отвън и отвътре“. София: Партиздат, 1990, 210 с.
  • „Модата: от Нефертити до топмоделите.София: Амбелино Арт, 1994, 120 с.“
  • „Калинография. Разговори със Ставри Калинов“. София: От игла до конец, 1998, 143 с.
  • „Фирмена култура и комуникация“. УИ „Стопанство“, 1995, 208 с.
  • (в съавторство с Г. Гроздев) „Българската реклама“. София: Изд. групировка Балкани, 1995, 95 с.
  • „Теоретични проблеми на модата“. София: Национална художествена академия, 2006, 312 с.
  • „Култура и медии“. София: Авангард Прима, 2006, 462 с.
  • (в съавторство с В. Пачева) „Връзки с обществеността и бизнес комуникация“. София: От игла до конец, 2009, 466 с.
  • „Световната мода. Първа част: Англия и Франция“. София: От игла до конец, 2000, 226 с.
  • „Световната мода. Втора част: САЩ“. София: От игла до конец, 2004, 194 с.
  • „Световната мода. Трета част: Италия“. София: От игла до конец, 2010, 200 с.
  • „Ефективна бизнес комуникация“. София: Алма комуникация, 2010, 374 с.
  • „Управление на връзките с обществеността“. София: Алма комуникация, 2012, 358 с.
  • „Усмивките на модата (Вицове, афоризми, сентенции)“. София: Алма комуникация, 2012, 256 с.
  • „Facebook комуникация (Виртуални есета и коментари)“. София: Алма комуникация, 2013, 218 с.
  • „Световни модни икони“. София: Алма комуникация, 2014, 240 с.
Периодика
  • „Алманах на българската мода“. София: От игла до конец, 2000-

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за