Магарешки остров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Магарешкият остров (Ешек Адасъ) е бивш дунавски остров край Свищов, превърнал се вследствие на промените в течението на реката в част от румънския бряг, на който е разположено пристанището на град Зимнич[1].

Магарешкият остров е български до началото на 1900 г., когато поредната промяна в дунавското русло го измества по-близо до северния бряг и румънското правителство го обявява за свой. И това не е случайно. Когато румънците установяват в края на 19 век, че талвегът на реката постепенно се отклонява на юг, те стоварват един шлеп пълен с камъни от северната страна на острова и след 2-3 години в резултат на наносите, реката променя съществено талвега си. Възползвайки се от това и изчаквайки удобен случай при едно изтегляне на българския караул заради високите води на реката, румънците завземат острова. При опита на българите да си го върнат се стига до престрелка. Букурещ отхвърля призива на българския външен министър Тодор Иванчов за арбитраж на съда в Хага. Така българското правителство е принудено да се откаже от острова под натиска на Австро-Унгария и Русия.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българските дунавски острови (достъп от 22 януари 2015)
  2. Марков, Георги. „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието. София, „Военно издателство“ ЕООД, 2011. ISBN 978-954-509-462-0, стр. 103-104