Мадагаскарска отровна жаба
| Мадагаскарска отровна жаба | ||||||||||||||||||||||
_Ranomafana.jpg) | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Boulenger, 1888 | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Мадагаскарска отровна жаба в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Мадагаскарската отровна жаба (Mantella baroni) е вид малка отровна жаба от семейство Мадагаскарски жаби (Mantellidae).[2]
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Подобно на другите видове Мадагаскарски жаби, този вид е ендемичен за Мадагаскар.[3] Предполага се, че е колонизирал острова преди около 76 – 87 млн. години.[4] Популацията има умерено голям удължен географски обхват в Източен и Централен Мадагаскар, навътре от източното крайбрежие, от Фиеренана на север до Андрингитра на юг.[5]
Естествените местообитания са субтропичните и тропически влажни низинни и планински гори и реки. Обикновено се среща на надморска височина между 600 и 1200 метра.[5]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че зрелите екземпляри достигат на дължина само 28 – 32 мм, този вид е един от най-големите от всички 16 вида на род Mantella. Жабите от този род обикновено проявяват сексуален диморфизъм, като женските (28 – 32 мм) са малко по-големи от мъжките (24 – 28 мм). Тази разлика в размера става забележима след приблизително 10 – 12 месечна възраст.[6]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
През деня мъжките издават интензивни и последователни кратки звуци с едно „щракване“, за да утвърдят своята територия или за да привлекат женски с цел чифтосване. Женските могат да снасят до 130 яйца, като почти винаги го правят в близост до източник на вода.[5]
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Мадагаскарската отровна жаба е много активна и може да консумира голям брой плячка, състояща се от големи членестоноги. Докато повечето видове жаби са нощни, този вид ловува през деня. Диетата му се състои главно от мравки, като същевременно консумира и редица други видове членестоноги като бръмбари, паяци и акари.[5][7]
Поглъщането на акари им позволява да отделят високи фармакологично активни концентрации на алкалоиди в кожата си, което ги прави токсични за хищниците, като ярките им цветове служат като предупредителен знак, че поглъщането им може да бъде опасно и да предизвика заболяване. Интензивността на тази концентрация на алкалоиди може да се променя както във времето, така и в географско отношение. Нивото на токсичност може да бъде повлияно и от човешка дейност, като замърсяване на околната среда, унищожаване на източниците на храна и ограничаване на иначе разнообразната им диета.[5][7][8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Mantella baroni (Boulenger, 1888). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Boulenger, G.A. Descriptions of new Reptiles and Batrachians from Madagascar // Annals and Magazine of Natural History 1 (6). 1888. DOI:10.1080/00222938809460688. с. 101 – 107.
- ↑ Glaw, Frank. A Field Guide to the Amphibians and Reptiles of Madagascar. 3rd. Cologne, Germany, Vences & Glaw Verlags, 2007. ISBN 978-3-929449-03-7. OCLC 229384516.
- ↑ Crottini, A. и др. Vertebrate time-tree elucidates the biogeographic pattern of a major biotic change around the K–T boundary in Madagascar // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 109 (14). 2012-04-03. DOI:10.1073/pnas.1112487109. с. 5358 – 5363.
- ↑ а б в г д AmphibiaWeb – Mantella baroni // Посетен на 2020-01-01.
- ↑ Marc Staniszewski's Mantella FAQ // Посетен на 2020-01-01.
- ↑ а б Mantella | San Diego Zoo Animals & Plants // Посетен на 2020-01-01.
- ↑ Painted Frogs Of Madagascar // Посетен на 2020-01-01.
|
