Мадам Дю Бари
|
Жана дю Бари Madame Dubary |
|
|---|---|
| метреса на крал Луи XV | |
 |
|
|
|
|
| Родена |
Вокульор, Франция |
| Починала |
Париж, Франция |
| Погребана | Париж, Франция |
| Партньор | Луи XV |
| Жана дю Бари в Общомедия | |
Мария-Жана Бекю, графиня дю Бари (на френски: Marie-Jeanne Bécu, comtesse du Barry), е последната метреса на крал Луи XV.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мария-Жана дю Бари се ражда на 19 август 1743 г. Тя е дъщеря на шивачката Ан Бекю и монаха Жан-Жак-Батист Громар дьо Воберние.[1] Майка ѝ работи като домашна прислужница в богати семейства, през 1749 г. се омъжва за заможния Никола Рансон дьо Монтрабе и така, благодарение на него, Жана получава блестящо образование с уроци по философия, литература и др. при най-добрите учители на времето.
15-годишна, Мари-Жана постъпва на служба в заможно парижко семейство, което ѝ позволява достъп до висшето парижко общество. По-късно става продавачка в много посещаван моден магазин в Париж – „Ла Тоалет“. Когато е 19-годишна я забелязва граф Жан-Батист дю Бари, той я прави своя любовница, а след това я превръща в луксозна куртизанка под името Мадмоазел Ланж.
По време на една вечеря през 1768 г. Жан-Батист дю Бари възхвалява качествата ѝ пред един придворен на Луи XV, чувайки за това кралят пожелава да се запознае с нея.[2] Намерението на граф Дю Бари е да я направи любовница на краля и с нейна помощ да изгони от правителството стария си враг Шоазьол.
Застаряващият крал (вече 53-годишен) е силно запленен от красотата на своята любовница и настоява тя да получи благородническа титла. За да стане това възможно, той урежда нейния брак с граф Гийом дю Бари, брат на Жан-Батист дю Бари. На 1 септември 1768 г. Мария-Жана става графиня Дю Бари – титла, която впрочем тя дотогава вече е използвала незаконно. Сега вече нищо не пречи тя да бъде представена официално в двора (април 1769 г.).
Развличайки монарха,[3] Мария-Жана получава като награда висока рента, имения и скъпи бижута. Въпреки това опитите ѝ да издейства оставката на Шоазьол на първо време претърпяват неуспех – неговата позиция изглежда непоклатима. Шоазьол демонстрира неприкрита враждебност към новата фаворитка на краля, разпространявайки по неин адрес неприлични песнички и порнографски рисунки. В добавка той урежда брака на внука на краля, Луи XVI, с Мария-Антоанета, в лицето на която си спечелва силен съюзник. От момента, в който научава за връзката на Жана дю Бари с Луи XV, Мария-Антоанета ѝ засвидетелства нескривана омраза. Въпреки всичко, през 1771 г. графинята все пак успява да убеди краля да отпрати Шоазьол и да назначи на негово място херцог Д'Егийон, с което само засилва неприязънта на Мария-Антоанета към себе си.[4]
Когато Луи XV научава, че е болен от едра шарка, той я изпраща в абатството Пон-о-Дам, където тя живее 2 години, до октомври 1776 г., след което се настанява окончателно в замъка си Лувсиен. Там тя води спокоен живот и има две дълги връзки, по време на които е искрено влюбена.
При първите вълнения по време на Революцията (1789) графиня Дю Бари поема грижата за ранените, без да прави разлика между републиканци и роялисти. По този повод тя дори получава писмо от старата си неприятелка Мария-Антоанета, която ѝ благодари за оказаните грижи на защитниците на монархията. От друга страна обаче републиканците хранят подозрения към нея заради миналото ѝ, но тя публично заявява, че подкрепя каузата им и с това успява да разсее съмненията. Въпреки това последващите ѝ непредпазливи действия ѝ изиграват лоша шега.
През 1791 г. ѝ открадват бижутата. Без да си даде сметка за опасността, на която се излага, графинята вдига голям шум, за да ги открие, като предлага обезщетение на онзи, който ѝ ги възстанови, и по такъв начин прави обществено достояние голямото богатство, с което разполага. В крайна сметка бижутата ѝ са открити в Лондон. Тя предприема дотам няколко пътувания, по време на които приютява при себе си аристократи, бягащи от Революцията. Така се набиват на очи нейното солидно финансово състояние и връзките ѝ с емигрантите, които, прибавени към някогашното ѝ положение на кралска фаворитка и факта, че си е позволила да носи траур в Лондон при вестта за екзекуцията на Луи XVI, я правят мишена за републиканците. Дю Бари е обявена за враг на Революцията. При едно от връщанията ѝ във Франция е арестувана[5] и след дълъг съдебен процес е гилотинирана на 8 декември 1793 г. Не ѝ помага последният отчаян опит за спасение, с който разкрива на палачите къде са скрити последните ѝ скъпоценности.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Joan Haslip, Madame Du Barry. The wages of beauty, New York 1992, p. 1
- ↑ Stanley Loomis, Du Barry: A biography, New York 1965, p. 37
- ↑ В това отношение се е справяла много добре. „Кралят се гордееше с факта, че неговият двор бе по-блестящ отвсякога. А мадам Дю Бари го забавляваше така, че навлизайки в шейсетте, той се чувстваше като младеж.“ пише Olivier Bernier, Louis the Beloved. The Life of Louis XV, New York 1984, p. 241
- ↑ Jeanne Bécu, countess du Barry, посетен на 23.09.2019
- ↑ Haslip, Madame Du Barry..., p. 176
|