Мадам Дю Бари

Мадам Дю Бари Madame du Barry
метреса на крал Луи XV
Родена	19 август 1743 г. Кралство Франция
Починала	8 декември 1793 г. Париж, Първа френска република
Погребана	Париж, Франция
Партньор	Луи XV
Мадам Дю Бари в Общомедия

Мария-Жана Бекю, графиня Дю Бари (на френски: Marie-Jeanne Bécu, comtesse du Barry), известна като Мадам Дю Бари, е последната метреса на Луи XV, крал на Франция и Навара в периода (1715 - 1774 г.)

Живот

Мадам Дю Бари

Мария-Жана дю Бари се ражда на 19 август 1743 г. Тя е дъщеря на шивачката Ан Бекю и монаха Жан-Жак-Батист Громар дьо Воберние. Майка ѝ работи като домашна прислужница у богати семейства, докато през 1749 г. не се омъжва за заможния Никола Рансон дьо Монтрабе. След това перспективите на момичето се подобряват значително - преподават му философия и литература някои от най-добрите за времето си учители.

Когато е 15-годишна, Мари-Жана постъпва на служба при заможно парижко семейство. Така получава достъп до висшето общество в столицата. По-късно става продавачка в много посещаван моден магазин в Париж – „Ла Тоалет“. На 19-годишна възраст е забелязана от граф Жан-Батист дю Бари, на когото става любовница. С негова помощ тя започва да се подвизава като куртизанка под името Мадмоазел Ланж и е дотолкова високо оценявана, че се прочува и в двора на краля. През 1768 г. сам Луи XV, чувайки за нарасналата й слава и превъзходни качества пожелава да се запознае с нея. С това граф Дю Бари най-сетне успява да я направи любовница на краля. Той планира да я използва срещу министър Шоазьол, с когото враждува.

Застаряващият, вече 53-годишен крал е силно запленен от красотата на младата си метреса и й урежда официално присвояване на благородническа титла, като я жени за граф Гийом дю Бари, брат на Жан-Батист дю Бари, за чиято жена тя се е представяла до момента, наричайки се пак графиня Дю Бари - от 1 септември 1768 г. нататък вече законно е такава. През април 1769 г. графинята е представена официално в двора.

Развличайки монарха, Мария-Жана получава като награда висока рента (редовни постъпления от подарен й и вложен в нейна полза капитал), имения и скъпи бижута. Въпреки това опитите ѝ да издейства оставката на Шоазьол, тя на първо време претърпяват неуспех в прокарването на плановете на Жан-Батист дю Бари – неговата позиция изглежда непоклатима - и си спечелва враг в негово лице. Той демонстрира неприкрита враждебност към фаворитката на монарха, разпространявайки по неин адрес компрометиращи слухове, подправени с неприлични песнички и илюстриращи поведението й порнографски рисунки. По негово внушение, силно я намразва и кралската снаха Мария-Антоанета, жена на внука на краля, Луи XVI, чийто брак с него тя дължи на влиянието на министъра. През 1771 г. графинята все пак успява да убеди Луи XV да уволни Шоазьол и да назначи на негово място херцог Д'Егийон, с което само засилва неприязънта на Мария-Антоанета към себе си.

Когато Луи XV научава, че е болен от едра шарка (в резултат на заболяването си, той скоро и умира), изпраща дю Бари в абатството Пон-о-Дам, където тя живее 2 години, до октомври 1776 г., след което се настанява окончателно в замъка си Лувсиен. Там тя води спокоен живот и има две дълги връзки, по време на които е искрено влюбена.

При първите вълнения по време на Революцията (1789), графиня Дю Бари поема грижата за ранените, без да прави разлика между републиканци и роялисти. По този повод тя дори получава писмо от старата си неприятелка Мария-Антоанета, която ѝ благодари за оказаните грижи на защитниците на монархията. Но републиканците видимо хранят подозрения към нея заради миналото ѝ и тя публично заявява, че подкрепя каузата им; с това успява да разсее техните съмнения. Все пак, тя завършва живота си на гилотината, поради симпатиите, които си позволява да изразява, към остатъците от кралското семейство и обкръжение, когато те вече организирано са подложени на репресиите на републиканския терор. В самата Франция тя наистина се въздържа от подобни постъпки, но си ги позволява, при неколкократните си пътувания до Лондон (около 1791-1793 г.), във връзка с издирването и връщането на откраднати й скъпоценности. Довод срещу нея е и значителното й богатство, чиято стойност още повече изпъква на фона на новината за цената на задигнатите й бижута и голямата награда, обявена за намирането им. Вече считана за враг на народа (юридическия термин, използван за окачествяването на противниците на революцията, като зловредни и опасни), при едно от връщанията си във Франция някогашната краска любовница е арестувана и след дълъг съдебен процес е обезглавена на 8 декември 1793 г., при все че в последен отчаян опит за спасение, тя разкрива на палачите къде са скрити последните ѝ скъпоценности.