Майон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Майон
Mt.Mayon tam3rd.jpg
Майон, поглед от Легаспи, Албай през декември 2006.
Philippines relief location map (square).svg
13.2567° с. ш. 123.685° и. д.
Местоположение в Филипини
Височина 2463 м
Местонахождение Албай, о. Лусон
Тип стратовулкан
Възраст 20 000 г. [1]
Последно изригване 2018
Майон в Общомедия

Майон (филипински: Bulkang Mayon, испански: Monte Mayón) е активен вулкан на територията провинция Албай в Биколския регион на остров Лусон във Филипините. Представлява стратовулкан с височина 2463 м. Известен е с факта, че има формата на почти перфектен конус. Вулканът, заедно със заобикалящата го площ, е провъзгласен за национален парк на 20 юли, 1938 г. – първият в страната. Според местния фолклор вулканът е кръстен на легендарната принцеса Дараганг Магайон (букв. Красивата девойка). Многобройни фестивали и ритуали са свързани с вулкана и неговия пейзаж.[2] Той е в центъра на Албайския биосферен резерват, обявен от ЮНЕСКО през 2016 г.[3]

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Майон е основна забележителност и най-висока точка в провинцията Албай и целия Биколски регион във Филипините, издигащ се на 2463 метра, на около 10 км от бреговете на Албайския залив. Географски, вулканът е поделян от осем града и общини на Легаспи, Дарага, Камалиг, Гуинобатан, Лигао, Табако, Малилипот и Санто Доминго.

Геоморфология[редактиране | редактиране на кода]

Майон е класически стратовулкан с малък централен кратер. Конусът се счита за най-перфектно оформения вулкан в света заради неговата симетрия[4], който се е образувал чрез слоеве от потоци лава и пирокластични удари от минали изригвания и ерозия. Горните склонове на базалто-андезитния стратовулкан са стръмни, средно 35 – 40 градуса.

Подобно на други вулкани около Тихия океан, Майон е част от Тихоокеанския огнен пръстен.

Изригвания[редактиране | редактиране на кода]

Вулканът е и един от най-активните във Филипините. Изригвал е над 47 пъти през последните 500 години.[5] Първото изригване, за което съществува разширена документация, е шестдневното събитие от 20 юли 1766.

Изригване от 1814[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на руините Кагасауа. Църквата е до голяма степен разрушена по време на изригването 1814. Днес съществува само камбанарията.

Най-разрушителното изригване на Майон настъпва на 1 февруари 1814 г. (ВЕИ=4). Лава тече, но сравнително по-малко от изригването през 1766. Вулканът избухва в тъмна пепел и в крайна сметка бомбардира град Кагасауа с тефра, която я заравя. Дървета изгарят, а реките със сигурност са повредени. Непосредствените области също са опустошени от изригването, като пепелта се натрупва на дълбочина до 9 м. Смята се, че изригването е допринася за натрупването на атмосферна пепел заедно с катастрофалното изригване на други вулкани през 1815 като индонезийския вулкан Тамбора, водещи до Годината без лято през 1816 година.

Изригване от 1881 – 1882[редактиране | редактиране на кода]

От 6 юли 1881, до приблизително август 1882, Майон претърпява силно изригване (ВЕИ=3).[6]

Изригването на Майон на 21 юли, 1897 г.

Изригване от 1897[редактиране | редактиране на кода]

Най-дългото непрекъснато изригване на Майон настъпва на 23 юни 1897 г. (ВЕИ=4), където седем дни бълва огън. Лава отново се стича към цивилизацията. Единадесет километра на изток, село Бакакай е погребано на 15 м под лавата. В Санто Доминго 100 души са убити от пара и падащи отломки или горещи скали. Пепелта се пренася в черни облаци до 160 километра от катастрофалното събитие, в което са убити повече от 400 души.[4]

Изригването през септември 1984.

Изригвания от 1984 и 1993[редактиране | редактиране на кода]

Не са регистрирани жертви от изригването през 1984, след като повече от 73 000 души са евакуирани от опасните зони, както е препоръчано от учените на PHIVOLCS. Но през 1993 пирокластичните потоци убиват 75 души, главно фермери, по време на изригването.[7]

Изригване от 1999[редактиране | редактиране на кода]

На 22 юни 1999 г. Майон излъчва колона пепел, която се издига на 7 – 10 км над отвора. Емисията е записана от сеизмичната мрежа на Филипинския институт по вулканология и сеизмология като експлозия, която продължава 10 минути. Не са наблюдавани вулканични земетресения и други видими признаци на анормална активност преди експлозията.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mirabueno, M. H. T. и др. AMS Radiocarbon Dating of Paleosols Intercalated with Tephra Layers from Mayon Volcano, Southern Luzon, Philippines: A Preliminary Report. // Bulletin of the Volcanological Society of Japan 36 (2). Volcanological Society of Japan, 2006. с. 23 – 28. ... the oldest eruptive event must have taken place shortly before 20 cal kyr BP.
  2. England, Vaudine (2009 – 2014). "Mount Mayon: a tale of love and destruction". BBC News.
  3. www.unesco.org
  4. а б David, Lee (2008). "Natural Disasters" pp. 416 – 417. Infobase Publishing.
  5. www.express.co.uk
  6. "Mayon – Eruptive History". Global Volcanism Program.
  7. 'Ominous quiet' at Mayon volcano