Фьодор Горталов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Майор Горталов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фьодор Горталов
Фёдор Горталов
руски офицер
Майор русской императорской армии Фёдор Матвеевич Горгалов.jpg
Роден
Починал
Военна служба
Звание майор
Служил на Flag of Russia.svg Руска империя
Войсково поделение пехота
Командвания 61-ви Владимирски пехотен полк
Войни Руско-турска война (1877 – 1878)
Отличия RUS Imperial Order of Saint George ribbon.svg Орден „Свети Георги“

Фьодор Матвеевич Горталов (на руски: Фёдор Матвеевич Горталов) е руски офицер, командир на рота от 61-ви Владимирски пехотен полк, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Горталов е роден през 1839 г. в с. Батенево, Солигаличски уезд, Костромска губерния[1] в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военна кариера. Завършва военна школа при 22-ра пехотна дивизия с назначение за унтер-офицер в 6-ти Финландски батальон (1855). Участва в Кримската война (1853 – 1856). Бие се храбро при отбраната на Севастопол. Произведен е в първо офицерско звание прапорщик и служи в 61-ви Владимирски пехотен полк (1859).

Участие във войната[редактиране | редактиране на кода]

Участва с полка в Руско-турската война (1877-1878). Повишен е във военно Военно звание капитан. Назначен е за командир на 3-та рота. При третата атака на Плевен на 30 август/11 септември 1877 г. 61-ви Владимирския пехотен полк е в състава на отряда на генерал-майор Михаил Скобелев. След вихрена атака полкът превзема турския редут „Кованлък“. Генерал Скобелев назначава Горталов за комендант на редута и го помолва да го защитава достойно, ако противникът се опита да си го върне. Офицерът благодари и дава честна дума, че докато е жив няма да даде редута на неприятеля. Поради прекратяване на атаката от главното командване капитан Горталов не получава исканата поддръжка. Въпреки това отбранява до последно позицията, отблъсквайки няколко мощни турски контраатаки. Едва когато руските защитници поради липса на шанцов инструмент се налага да ровят земята с капачките на манерките и даже с пръсти, само да си устроят каквото и да е подобие на закритие от смъртоносния огън, се получава заповед да се отстъпи Каванлък. При 6-ата контраатака на противника Фьодор Горталов не се оттегля с останалите защитници. Очевидецът В. Ф. Аргамаков си спомня:

Горталов трябваше да избира между правото да спаси живота си, позовавайки се на заповедта и изпълнението на тържествено дадената честната дума. Той се поколеба за кратко време и реши да загине, но да не загуби честта си при никакви обстоятелства. Той високо информира всички за решението си и призова който иска да сподели съдбата му. Около едно отделение бойци се отзоваха доброволно да останат с него и всички те загинаха в неравна борба с врага, който се беше вклинил там.

Според други източници, Горталов, след като е получил заповед да отстъпи редута, пропуска минаващите под командването на щабс-капитан Абаджиев, изпраща благословията си след заминаващите, прекръства се, кръстосва ръце на гърдите си с извадена сабя в дясната и без шапка застава на външния край на бруствера. След по-малко от минута той е намушкан от турски войници, които го вдигат на щиковете. Така загива на 19/31 август 1877 г.

Генерал Скобелев потвърждава, че „Горталов е бил намушкан от неприятеля“ заедно с „най-храбрите, дочакали появата на турците в самия редут“.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • За заслуги и проявена храброст е награден с Орден „Св. Георги“ IV степен и е повишен в чин майор. Когато наградата пристига Горталов не е жив.
  • Прекият му командир полковник Василий Аргамаков го определя като „уважаван офицер, оказващ нравствено влияние“.
  • В негова чест село Карагуй е преименувано на с. Горталово, област Плевен.
  • Неговото име носи улица в квартал „Бъкстон“ на гр. София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • син Сергей Фьодорович Горталов (1862 – 1938),
  • снаха Вера Николаевна Горталова (Дружинина),
  • внук Владимир Сергеевич Горталов. [2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 167 – 169