Манакинови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Манакини)
Манакинови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
инфраразред:Tyrannida
семейство:Манакинови (Pipridae)
Научно наименование
Rafinesque, 1815
Разпространение
Манакинови в Общомедия
[ редактиране ]

Манакиновите[1] (Pipridae), са семейство малки птички с ярка окраска от разред Врабчоподобни (Passeriformes). В него се съдържат около шестдесет малки врабчови видове птици от Американските тропици.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Манакиновите достигат размери от 7 до 15 cm и тегло от 8 до 30 г. Живеят около 14 години. Родът Tyranneutes включва най-малкия вид манакин, а за рода Antilophia се смята, че включва най-големия вид. Те са дребни птици с къси опашки, широки и закръглени крила, и големи глави. Женските и в първите си години мъжките са покрити със зелена перушина. Повечето видове които са сексуално предразположени са в два цвята на перушината.[2] Мъжките са предимно в тъмни цветове с удивителни петна, при някои видове си срещат дълги, декоративни опашки или пера образуващи корона.[3]

Повечето видове живеят във влажни тропически низини, а по-малко в по-сухи гори.[2][4] Манакините се хранят основно с плодове и по-рядко с насекоми.[4] Тъй като те вземат различен вид храна по време на полет доста приличат на „ястреби“. Женските имат големи територии, от които не е задължително да се изключат други птици от вида им. Мъжките прекарват голяма част от времето си в охажване.[2]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Членовете на родовете Machaeropterus и Manacus имат силно модифицирани пера на крилата, които те използват за да издават бръмчащи звуци. За гнездо избират по-ниска растителност. Мътенето на яйцата е от 18 до 21 дни, а грижите за малките до 13 – 15 ден се поемат от женските. Мъжките манакини се занимават със защита на територията и не взимат никакво участие в отглеждането на потомството.[2][5]

Ухажване[редактиране | редактиране на кода]

По време на ухажването манакините изпълняват свръхбърз и свръхсложен брачен танц. Женските, оценяващи претендентите за тяхното сърце, успяват да забележат милисекундни разлики в скоростта на танцуващите мъжки.

Екип орнитолози от Университета на Калифорния в Лос Анджелис прекарал три месеца в тропическите гори на Централна Америка, снимайки брачните танци на Manacus vitellinus. За да зафиксират всички подробности на танца, се наложило да използват видеокамера с честота 125 кадъра в секунда. В „кастинга“ участвали 18 мъжки манакини.

В брачния период няколко мъжки се събират заедно на „дансинга“ и започват да изпълняват акробатични номера с необичайна сложност, скачайки с чудовищна скорост от клон на клон, след което се връщат в положението, от което са започнали танца. Едновременно с това крилата им непрекъснато трептят, издавайки сух, тракащ звук. Ако обичайната честота на биене на сърцето на птичките е 600 удара в минута, то по време на изпълнението на брачния танц тя се вдига до 1300 удара. Сред птиците само колибрито, със своите свръхбързи крила, може да се похвали с подобна издръжливост на сърцето.

От танцуващите манакини се изисква не само свръхскорост, свръхсложност и свръхточност, но и фантазия. По-ранни изследвания показали, че рисунъкът на танца при всеки самец е индивидуален. За разлика от мъжките, женските птички имат много по-развити зрителни анализатори в мозъка, което им позволява да оценяват и най-нищожните различия в „художествената гимнастика“ на кавалерите. Резултатите от изследването сочат, че ако един самец е изпълнил фигура от танца за 50 ms, а друг – за 80, то самката избира първия.

Придирчивостта на женските е напълно оправдана, тъй като най-бързият танцьор, очевидно, притежава най-здрава сърдечно-съдова система и мускулатура.[5]

Списък на видовете[редактиране | редактиране на кода]

Manacus manacus
Antilophia galeata
Chiroxiphia pareola
Dixiphia pipra
Pipra erythrocephala
Masius chrysopterus
Син манакин (Chiroxiphia caudata)

Членовете на рода Schiffornis са били поставени в това семейство, но сега са поставени в Tityridae.[6]

Семейство Манакинови

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Burridge, John T. Burridge’s Multilingual Dictionary of Birds of the World. Cambridge Scholars Publishing, 2010. ISBN 9781443821759. с. 230.
  2. а б в г Prum, Richard O. et al. Manakins // The Firefly Encyclopedia of Birds. Firefly Books, 2003. ISBN 1-55297-777-3. p. 434 – 437. (на английски)
  3. Lanyon, Scott N. Encyclopaedia of Animals: Birds. London, Merehurst Press, 1991. ISBN 1-85391-186-0. p. 167 – 168. (на английски)
  4. а б Snow, D. W. (2004). Family Pipridae (Manakins). Pp. 110 – 169 in: del Hoyo, J., Elliott, A., & Christie, D. A. eds (2004). Handbook of the Birds of the World. Vol. 9. Cotingas to Pipits and Wagtails. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-69-5
  5. а б Stuart Wolpert. Again, but faster! The spectacular courtship dance of a tiny bird // UCLA Newsroom, 12 май 2012. Архивиран от оригинала на 2012-05-16. Посетен на 2012-05-12. (на английски)
  6. а б Remsen, J. V., Jr., C. D. Cadena, A. Jaramillo, M. Nores, J. F. Pacheco, M. B. Robbins, T. S. Schulenberg, F. G. Stiles, D. F. Stotz, & K. J. Zimmer. 2007. A classification of the bird species of South America. Архив на оригинала от 2009-03-02 в Wayback Machine. American Ornithologists' Union. Посетен на 12 декември 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]