Манифест на Комунистическата партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Манифест на Комунистическата партия
Das Kommunistische Manifest
Communist-manifesto.png
„Комунистическия манифест" (1848 г.)
Автор Карл Маркс и Фридрих Енгелс
Първо издание 21 февруари 1848 г.
Flag of Germany.svg Германия
Оригинален език немски
Вид философско съчинение
Манифест на Комунистическата партия в Общомедия

„Манифест на Комунистическата партия“ (на немски: Das Manifest der Kommunistischen Partei), публикуван за първи път на 21 февруари 1848 г., е считан за едно от най-значимите политически философски произведения.

Негови автори са Карл Маркс и Фридрих Енгелс. В предговор към немското издание на Манифеста от 1883 г. Енгелс заявява, че произведението е дело основно на Маркс. Произведение, в което Маркс изказва твърдения относно Втория Райх и възможността от евентуална война на народите.

Черновата на Манифеста, както и личното копие на Маркс на първия том на Капиталът, са включени в регистъра на ЮНЕСКО „Световна памет“, като „две от най-важните публикации на XIX век, имащи огромно влияние и до днес“. Записката в регистъра отбелязва, че тези творби са имали изключително значение за развитието на социалистическите, комунистическите и други революционни движения през XIX и XX век, като, в частност, доктрината на марксизма е била основно вдъхновение за освободителните движения в много страни в Африка, Азия и Латинска Америка. В същото време, записката отбелязва и факта, че произведенията на Маркс и Енгелс са били тълкувани и използвани по начин, който „да оправдае репресиите и абсолютния контрол от страна на държавата върху гражданите“.[1]

„Призракът на комунизма“[редактиране | редактиране на кода]

Stamp Soviet Union 1948 CPA 1246.jpg

В текста Маркс и Енгелс говорят за призрака на комунизма, който броди из Европа. Впоследствие държавите следващи марксистка идеология прилагат значителни репресии спрямо своето и чуждото население. Всички опити за прилагане на комунистическите идеи завършват неуспешно, като в резултат на тези икономически политики загиват десетки милиони в Европа и стотици милиони в Азия. Насилствената колективизация и пролетаризация на населението в много случаи е причина за унищожаване на интелигенцията, индустриалните предприемачи, академиите и всички други стълбове на икономическото и социалното развитие и растеж. Това дава повод за използване на понятието комунизъм в негативен смисъл. Въпреки това, след многократни и разнообразни опити за прилагане на практика на комунизъм, много негови защитници твърдят, че той не е бил приложен правилно и/или идеите на Маркс и Енгелс са били изкривени от хора с властови амбиции или друга користна мотивация. Концентрирането на цялата икономическа и политическа власт в една група хора, обаче, винаги носи тези рискове, и според други изследователи това и в бъдеще би се случило при всеки нов опит за прилагане на марксистките идеи на практика. Руският изследовател Виктор Суворов обаче заявява, че на практика марксистката програма цели да създаде ясно очертана пирамида с разделяне на обществото на нисши, средни и висши с безброй междинни степени, съсредоточаване на богатството и властта на върха и превръщането на нисшите в послушни и покорни изпълнители и може да бъде осъществена само в затворите и концлагерите, които определя като идеал, към който се стремят марксистките държави.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]