Мантий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Мантий (на старогръцки: Μάντιος, Mantios) в гръцката митология е син на Мелампод и Ифианаса или Ифианеира, брат на Антифат от Аргос.

Мантий е баща на Клит и Полифид. Клит е отвлечен заради неговата красота от богинята Еос в резиденцията на боговете. Полифид продължава традицията на рода на Мелампидите и става гадател. След като се скрава с Мантий, той напуска Аргос и отива в Хипересия, където ръководи един Оракул на Аполон.

Според Павзаний Мантий има също син Екл (Оикъл), който според Омир е негов племенник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]