Манто Маврогенус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Манто Маврогенус
гръцка революционерка
Manto Mavrogenous2.jpg
Родена
1797 или 1797
Починала
Манто Маврогенус в Общомедия

Манто Маврогенус (на гръцки: Μαντώ Μαυρογένους) е гръцка героиня от Гръцката война за независимост. Тя похарчва цялото си състояние за гръцката кауза. След нейното окуражаване европейските ѝ приятели дават пари и оръжия за революцията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Манто Маврогенус е родена в Триест, тогава в Австрийската империя, а сега част от Италия. Тя е дъщеря на търговеца и член на Филики Етерия Николаос Маврогенес и Захарати Чаци Бати. Един от нейните предци, прачичото на нейния баща - Николас Маврогенес е драгоман на османски флот и принц на Влахия.

Манто е красива жена от аристократичен произход и израства в образовано семейство, повлияно от епохата на Просвещението. Тя учи древногръцка философия и история в колежа в Триест и говори свободно френски, италиански и османски турски езици.

Война за независимост[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на Манто Маврогенус в Атина.

През 1809 г. тя се премества в Парос заедно със семейството си. Там тя научава от баща си, че Филики Етерия подготвя това, което по-късно ще прерастне в Гръцка война за независимост. През 1818 г. след смъртта на баща си, тя напуска Тинос. Когато борбата започва тя отива Миконос, острова, от който произхожда и кани лидерите му да се присъединят към революцията.

Тя оборудва, обслужва капери на свои собствени разноски. Това са два кораба, които преследват пиратите, които атакуват Миконос и други острови от групата на Цикладите. На 22 октомври 1822 г. под нейно командване жителите на острова отблъскват османските турци, които дебаркират там. Освен това тя снабдява 150 човека с оръжие, за да действат на Пелопонеския полуостров и изпраща войници и финансови средства на остров Самос, когато той е заплашен от турците. По-късно Маврогенус изпраща друга група от 50 мъже към Пелопонес, за да вземат участие в Обсадата на Триполица и падането на града в ръцете на гръцките революционери. Тя дава пари за част от войниците и техните семейства, за подготовка на кампанията в Северна Гърция и за подкрепата на няколко филелини (гръкофили).

По-късно тя събира флот от шест кораба и пехота, състояща се от 16 роти с 50 човека всяка, които вземат участие в Битката при Каристос през 1822 г. ОСвен това тя спонсорира кампанията в Хиос, но не успява да предоврати клането, което се извършва там. Друга група от 50 човека е изпратена за подкрепа на Никитарас в Битката при Дервенакия. Когато османския флот се появява в Цикладите, тя се завръща на Тинос и продава бижутата си, за да финансира въоръжението на 200 човека, който да се бият с врага и да се грижи за 2000 души, оцелели при Първата обсада на Месолонги. Нейните мъже участват в няколко други битки като тези в Пелион, Фтиотида и Ливадия..

Маврогенус води делегация в Европа, която апелира към жените в Париж да заемат страната на гърците. През 1823 г. тя се мести в Нафплио, за да бъде в центъра на борбата, като остава семейството си. По това време майка вече я ненавижда, заради нейните избори. Пак тогава тя се запознава с Димитриос Ипсиланти, за който се сгодява. Скоро става известна в Европа със своята красота и смелост. През май 1823 г. дома ѝ изгорен, а богатството ѝ открадното. След това тя отива да живее в Триполи с Ипсиланти, докато Папафлесас и осигурява храна.

"Гърците, родени да бъдат либерали, ще дължат независимостта си само на себе си. Така че не моля за принуждаване на вашите сънародници да ни помогнат. А само за промяна на идеята за изпращане на помощ на нашите врагове. Войната разпространява ужасна смърт..."
Писмо от Манто Маврогенус до жени в Париж

Когато Ипсиланти се разделя с Маврогенус, тя се връща обратно в Нафплио, където живее в дълбока депресия, като скитница и не изплаща дълговете, които е натрупала в резултат на множеството битки. След смъртта на Ипсиланти и нейните политически конфликти с Йоанис Колетис, тя е прогонена от Нафплио и се завръща в Миконос, където започва да пише мемоарите си. Тъй като е изхарчила състоянието си за гръцка война и се налага да живее в голяма бедност.

Когато войната приключва Йоанис Каподистрияс и дава званието генерал-лейтенант и ѝ дава подслон в Нафплио, където тя се премества. Маврогенус притежава ценен меч с надпис "Δίκασον Κύριε τους αδικούντας με, τους πολεμούντας με, βασίλευε των Βασιλευόντων", което приблизително се превежда като „Боже, съди този, който греши към мен, който се сражава с мен, управлявай над царете“. Смята се, че този меч идва от времената на Константин Велики. Маврогенус го подарява на Каподистрияс.

Късни години[редактиране | редактиране на кода]

Маврогенус се премества в Парос през 1840 г., където се намират и някои от нейните роднини. Те живеят на острова, където нейния дом все още стои като исторически паметник, намиращ се близо до църквата Панагия Екатонтапилиани. Тази църква според традицията е основана от Св. Елена, майката на Константин Велики. Маврогенус умира в Парос през юли 1848 г. в бедност.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

За да отдадат почит на Маврогенус, жителите на Миконос са нарекли на нея централния площад, където е поставен и нейн бюст. Централният площад на пристанищния град Паройкия в Парос също носи нейното име. Гърция почита тази героиня като нарича няколко улици на нейно име. Гръцкото правителство пуска няколко възпоменателни монети в нейна чест.[1] През 1971 г. е направен филм за нейния живот, който се казва Манто Маврогенус (1971), в който главната роля играе Цени Карези.

Маврогенус е изобразена на обратната стана на монетата от 2 драхми в периода 1988-2001 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Greece 2 drachmas 1992. // Fleur-de-Coin. Посетен на 2008-03-30.
  2. Bank of Greece. Drachma Banknotes & Coins: 2 drachmas. – Retrieved on 27 March 2009.