Маргарета Австрийска (1480 – 1530)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Маргарита Австрийска

Маргарита Австрийска
Margarete von Österreich
херцогиня на Савоя
Bernaerd van Orley 002.jpg
Маргарита Австрийска като вдовица
Лични данни
Други титли щатхалтерка на хабсбургска Нидерландия
Родена 10 януари 1480
Починала 1 декември 1530
Предшествана от Йоланда Савойска
Семейство
Брак Хуан
Династия Хабсбурги
Баща Максимилиан I
Майка Мария Бургундска
Маргарита Австрийска
Margarete von Österreich
в Общомедия

Маргарита Австрийска или Маргарета (на немски: Margarete von Österreich, * 10 януари 1480 в Брюксел, † 1 декември 1530 в Мехелен) от рода Хабсбурги е чрез женитба княгиня на Астурия и по-късно херцогиня на Савоя. От 1507 до януари 1515 и от 1517 до смъртта си през 1530 г. е щатхалтерка на хабсбургска Нидерландия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Маргарита Австрийска като дете, Муленски майстор, музей Метрополитън

Маргарита е единствената дъщеря на император Максимилиан I от брака му с Мария Бургундска († 1482). Нейният брат е Филип Красиви. През 1482 г., когато е на две години, умира майка ѝ след падане от кон. Още преди да умре нейната майка, поставя в завещание децата си като наследници.

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

Според мирния договор от Арас (1482), който предвижда женитба на Маргарета с по-късния френски крал Шарл VIII, тя е заведена във Франция, за да бъде възпитавана и подготвяна за бъдеща кралица. Годежът е сключен на 22 юли 1483 г. с тогава 13-годишен дофин Шарл, който същата година става крал на Франция. Шарл се жени обаче на 6 декември 1491 г. за Анна Бретанска. Маргарета се връща едва през юни 1493 г. обратно в Нидерландия.

Маргарета и нейният брат Филип I фон Хабсбург, наричан Красивия. (1493–1495, Diptychon, National Gallery, Лондон)

По време на първия френски поход (1494/1495) в Италия на крал Шарл VIII, нейният баща сключва предварителен договор на 20 януари 1495 г. с пратеника на Фердинанд от Арагон в Антверпен. Тогава е решена и женитбата на Маргарета с испанския престолонаследник.

Управител на Нидерландия[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на нейния брат Филип на 25 септември 1506 г., Максимилиан I я прави на 18 март 1507 г. управителка на Нидерландия.

Освен това, тя става опекун и възпитател на нейните племенници Карл V, Елеонора Хабсбург, Изабела и Мария, които са останали в Нидерландия. Останалите деца на Филип Красивия, Фердинанд I и Катерина Хабсбург остават в Испания и са възпитавани в двора на Фердинанд II Арагонски.

Маргарета има главна резиденция в Мехелен, където построява палат.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ernst Münch: Margaretha von Österreich, Oberstatthalterin der Niederlande. Biographie und Nachlass. Scheible, Leipzig 1833. Digitalisat der Bayerischen Staatsbibliotek
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Margaretha (Tochter des Kaisers Maximilian I.). In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 7, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 4–11.
  • Karl Theodor Wenzelburger: Margarethe (Erzherzogin von Österreich). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 323 f.
  • Karl Brandi, Kaiser Karl V., 7. Auflage, München 1964
  • Thea Leitner: Habsburgs verkaufte Töchter. Originalausgabe Wien 1987, als Taschenbuch Piper, München 1994, ISBN 3-492-11827-5.
  • Wim Blockmans: Margarete von Österreich. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 6, Artemis & Winkler, München/Zürich 1993, ISBN 3-7608-8906-9, Sp. 238.
  • Ursula Tamussino: Margarete von Österreich : Diplomatin der Renaissance. Styria, Graz 1995, ISBN 3-222-12336-5.
  • Claudia Kruzik: Margarete von Österreich. Statthalterin der Niederlande und Tochter Kaiser Maximilians I. aus dem Blickwinkel der Korrespondenz mit ihrem Vater. Diplomarbeit an der Historisch-Kulturwissenschaftlichen Fakultät der Universität Wien, 2010 (Online-Version)
  • Margarete Zimmermann: Salon der Autorinnen – französische dames de lettres vom Mittelalter bis zum 17. Jahrhundert, S. 82–86 Online bei Google books
  • Linda Maria Koldau: Frauen – Musik – Kultur: Ein Handbuch zum deutschen Sprachgebiet der frühen Neuzeit, S. 47–50 [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]