Йоланда Савойска
Йоланда Савойска | |
---|---|
херцогиня консорт на Савоя | |
![]() Кенотаф на Йоланда Савойска в Абатство Откомб |
|
Управление | 12 май 1496 - 12 септември 1499 |
Наследил | Клодин дьо Брос |
Наследник | Маргарита Австрийска |
Лични данни | |
Родена | |
Починала |
12 септември 1499 г.
|
Погребана в | Абатство Октомб, дн. Франция |
Други титли | Титулярна кралица на Кипър, Йерусалим и Армения |
Семейство | |
Династия | Савойска династия по рождение и брак |
Баща | Карл I |
Майка | Бианка Монфератска |
Брак | Филиберт II Савойски |
Потомци | няма |
Герб |
![]() |
Йоланда Савойска в Общомедия |
Йоланда или Виоланта Лудовика Савойска (на италиански: Iolanda o Violante Ludovica di Savoia; на френски: Yolande-Louise de Savoie, * 11 юли 1487 в Торино, Савойско херцогство, † 12 септември 1499 в Женева) е Савойска принцеса, херцогиня консорт на Савоя. Освен това тя е директна наследничка на Шарл VII за кралствата Кипър, Йерусалим и Армения.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Тя е дъщеря на Карл I (* 29 март 1468 в Кариняно, † 13 март 1490 в Пинероло) - маркграф на Салуцо (от 1487), херцог на Савоя, принц на Пиемонт и граф на Аоста, Мориен и Ница ( 1482 - 1490) и на съпругата му Бианка Монфератска (* 1472 в Казале, † 30 март 1519 в Торино), дъщеря на Вилхелм X Монфератски, маркграф на Монферат.
Родена е в Торино през 1487 г. и е кръстена в Катедралата „Сан Джовани Батиста“ на 29 юли. Нейни кръстници са Лудовико Мария Сфорца (херцог на Милано), Мария Бранкович (дъщеря на Стефан III Бранкович - крал на Сърбия и маркграфиня консорт на Монферат), Урбен Бонивар (епископ на Верчели), Жан дьо Компе (епископ на Тарантез), Антоан Шампион (канцлер на Савоя, епископ на Мондови), игуменът на Казньов и бъдещият блажен Паола Гамбара Коста.
Има един брат:
- Карл Йоан Амадей (* 23 юни 1488, † 16 април 1496), херцог на Савоя, Принц на Пиемонт, Граф на Аоста, Мориен и Ница (1490 - 1496), титулярен крал на Кипър и Йерусалим
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Баща ѝ умира преждевременно през 1490 г., оставяйки херцогството на брат ѝ Карл Йоан Амадей Савойски. Регентка на 2-годишния херцог е тяхната майка. Момчето умира през 1496 г. на 6-годишна възраст и херцог става техният чичо Филип II Савойски.
По политически и династични причини същата година 9-годишната Йоланда е омъжена за 16-годишния си първи братовчед Филиберт II Савойски (* 1480, † 1504), син на херцог Филип ІІ Савойски и граф на Брес. През 1497 г. съпругът ѝ, след смъртта на баща си, става 8-и херцог на Савоя. Впоследствие двойката предявява претенциите си и взима титлите на Кралица и Крал на Кипър, Йерусалим и Армения.
Йоланда умира на 12 години през 1499 г. Като член на Савойската династия е погребана в Абатство Откомб.
Филиберт продължава да носи титлата „Крал на Кипър, Йерусалим и Армения“ въпреки смъртта на Йоланда. През 1501 г. се жени за Маргарита Австрийска - единствената дъщеря на император Максимилиан I.
Йоланда е главна героиня (с името Алоизия) на романа на Мо Стрикан (Maud Stricane) L'oubliée de Hautecombe (2005)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Савойски дом, fmg.ac
- Savoy 3: Filiberto II il Bello, Duca di Savoia, genealogy.euweb.cz
- Samuel Guichenon (révision de Jean-Michel Briolo), Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, deuxième édition de 1778, tome 2, 458 pages. Page 158, paragraphe «Enfants de Charles et de Blanche de Montferrat»
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Iolanda di Savoia“ и страницата „Yolande-Louise de Savoie“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |