Маргарет Хамилтън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргарет Хамилтън
американска програмистка
Маргарет Хамилтън през 1995 г.
Маргарет Хамилтън през 1995 г.

Родена
Техника
Област Програмиране
Работила в MIT
Известна с софтуера на програмата Аполо
Семейство
Съпруг Джеймс Кокс Хамилтън
Маргарет Хамилтън в Общомедия

Маргарет Хийфийлд Хамилтън (на английски: Margaret Heafield Hamilton, родена на 17 август 1936 г.)[1] е американски информатик, системен инженер и предприемач. Хамилтън е ръководила Отдела по софтуерно инженерство на Лабораторията по инструментация на MIT, с когото разработва бордния софтуер за програмата Аполо.[2]  За разработката на този софтуер, Хамилтън и екипа ѝ предвиждат проблеми, които биха осуетили прилуняването на мисията Аполо 11.[3] През 1986 г., Хамилтън основава компанията Хамилтън Текнолъджис, в Кеймбридж, Масачузетс. Компанията предлага решения, базирани на въведената от Хамилтън парадигма на системното инженерство Development Before the Fact (DBTF).[4]

В научната си кариера, Хамилтън публикува над 130 статии, доклади от конференции и други доклади от над 60 проекта и 6 програми, в които участва.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Маргарет Хийфийлд е дъщеря на Кенет Хийфилд и Рут Естер Хийфийлд (по баща Парингтън).[5] Завършва гимназията „Хенкок“ през 1954 г., след което учи математика в Мичиганския университет и колежа „Ърлхем“, откъдето се дипломира като бакалавър по математика през 1958 г.[6] След завършването си, за кратко преподава математика и френски в гимназия, докато изчаква съпруга си да завърши своята бакалавърска степен. Мести се в Бостън, Масачузетс, където има намерението следва доктурантура по абстрактна математика в Университета Брендис. През 1960 г. започва работа на временна заместваща позиция в MIT, където работи върху софтуер за числени симулации в метеорологията, програмирани за компютрите LGP-30 и PDP-1 (част Project MAC на Марвин Мински), в катедрата по метеорология на MIT, ръководен от Едуард Лоренц[1][7] По това време, софтуерното инженерство и компютърните науки не са самостоятелна дисциплина. Програмистите са учили програмирането с практика.[2]

От 1961 г. до 1963 г., Хамилтън работи по проекта SAGE в Lincoln Labs, където пише софтуер за първия компютър AN/FSQ-7 (XD-1), чиято задача е да идентифицира вражески изтребители; тя също пише софтуер за Air Force Cambridge Research Laboratories.

НАСА[редактиране | редактиране на кода]

Хамилтън от периода ѝ като главен софтуерен инженер на Аполо.

През 1963 г., Хамилтън започва работа в лабораторията Чарлз Старк Дрейпър в MIT, която по това време работи по програмата Аполо. Тя става неин директор и главен програмист[8] през 1965 г.

В НАСА, Хамилтън допринася за разработването на бордния софтуер на програмата Аполо, който е необходим за прилуняването на апаратите, и е използван по-късно и в други космически мисии (като Скайлаб).[2] Работата ѝ е съсредоточена върху придобиването и съхраняването на практически опит в програмирането, в епоха, в която софтуерното инженерство и компютърните науки не са самостоятелна дисциплина. 

Хамилтън разработва множество концепции в асинхронните изчисления, приоритизацията на задачите, теории на вземането на решения от типа Human-in-the-loop, които са в основата на съвременното софтуерно инженерство на ултранадеждни решения. 

Аполо 11[редактиране | редактиране на кода]

Приносите на Хамилтън осуетяват провал на прилуняването на мисията Аполо 11:[3] Три минути преди лунният модул да достигне повърхността на Луната, бордният компютър е залят с данни от радарната система (които не са необходими за прилуняването), които се записват на място в паметта на компютъра и хабят значителна част от изчислителната мощ. Компютърът продължава да работи, благодарение на стабилната си архитектура. Програмите се изпълняват в многозадачен асинхронен режим, и задачите с висок приоритет (необходими за прилуняването) могат да прекъснат задачите с нисък приоритет. Радарът е бил активиран от екипажа след грешна инструкция. 

Предприемачество[редактиране | редактиране на кода]

От 1976 г. до 1984 г., Хамилтън е CEO на компанията Higher Order Software (HOS) която създава продукта USE.IT на базата на оригинална методология.[9][10][11]

През 1986 г., тя основава и става CEO на Hamilton Technologies, Inc. в Кеймбридж, Масачузетс, която предлага решения в областта на системния софтуер, базирани на парадигмата Development Before The Fact (DBTF) в системното инженерство.[4][12][13][14]

Следа[редактиране | редактиране на кода]

Официална снимка за НАСА, 1989 г.

На Хамилтън дължим термина „софтуерно инженерство“.[15] В тази област, тя развива концепцията за асинхронен софтуер, приоритизация на задачите, end-to-end тестването, и теории за вземане на решения от типа human-in-the-loop, които са в основата на софтуерните архитектури от свръхнадежден тип.[16]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1986 г., Награда „Аугуста Ада Лъвлейс“ за жени в компютърните науки.[6]
  • 2003 г., NASA Exceptional Space Act Award за научни и технически приноси. Наградата включва премия от 37 200 щатски долара, най-високата парична премия, давана на човек в историята на НАСА. [16][17]
  • 2009 г., Outstanding Alumni Award, Ърлхем Колидж.[6]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

В Ърлхем Колидж, тя среща Джеймс Кокс Хамилтън, с когото сключва брак към края на 1950-те. Имат дъщеря Лорийн. По-късно се развеждат.[18]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • M. Hamilton (1994), "Inside Development Before the Fact," cover story, Special Editorial Supplement, 8ES-24ES. Electronic Design, Apr. 1994.
  • M. Hamilton (1994), "001: A Full Life Cycle Systems Engineering and Software Development Environment," cover story, Special Editorial Supplement, 22ES-30ES. Electronic Design, Jun. 1994.
  • M. Hamilton, Hackler, W. R. (2004), Deeply Integrated Guidance Navigation Unit (DI-GNU) Common Software Architecture Principles (revised dec-29-04), DAAAE30-02-D-1020 and DAAB07-98-D-H502/0180, Picatinny Arsenal, NJ, 2003-2004.
  • M. Hamilton and W. R. Hackler (2007), "Universal Systems Language for Preventative Systems Engineering," Proc. 5th Ann. Conf. Systems Eng. Res. (CSER), Stevens Institute of Technology, Mar. 2007, paper #36.
  • M. Hamilton and W. R. Hackler (2007), "A Formal Universal Systems Semantics for SysML", 17th Annual International Symposium, INCOSE 2007, San Diego, CA, Jun. 2007.
  • M. Hamilton and W. R. Hackler (2008), "Universal Systems Language: Lessons Learned from Apollo", IEEE Computer, Dec. 2008.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Tiffany K. Wayne. American Women of Science Since 1900. ABC-CLIO, 2011. ISBN 978-1-59884-158-9. с. 480–1.
  2. а б в NASA Office of Logic Design "About Margaret Hamilton" (Last Revised: February 03, 2010)
  3. а б Michael Braukus NASA News "NASA Honors Apollo Engineer" (Sept. 3, 2003)
  4. а б M. Hamilton, W.R. Hackler. Universal Systems Language: Lessons Learned from Apollo. // IEEE Computer. December 2008. DOI:10.1109/MC.2008.541.
  5. Ruth Esther Heafield. // Wujek-Calcaterra & Sons. Посетен на 15 декември 2014.
  6. а б в 2009 Outstanding Alumni and Distinguished Service Awards. // Earlham College. Посетен на 15 декември 2014.
  7. Steven Levy (1984), Hackers: Heroes of the Computer Revolution.
  8. Margaret Hamilton. // Cambridge Women's Heritage Project. Посетен на 23 декември 2014.
  9. M.
  10. Thompson, Arthur A.; Strickland, A.
  11. Rowena Barrett. Management, Labour Process and Software Development: Reality Bites. Routledge, 1 юни 2004. ISBN 978-1-134-36117-5. с. 42.
  12. Krut, Jr., B., (1993) “Integrating 001 Tool Support in the Feature-Oriented Domain Analysis Methodology” (CMU/SEI-93-TR-11, ESC-TR-93-188), Pittsburgh, SEI, Carnegie Mellon University.
  13. Ouyang, M., Golay, M.
  14. Software Productivity Consortium, (SPC) (December 1998), Object-Oriented Methods and Tools Survey, Herndon, VA.
  15. Rayl, A.J.S.. NASA Engineers and Scientists-Transforming Dreams Into Reality. // NASA, October 16, 2008. Посетен на 27 декември 2014.
  16. а б NASA Press Release "NASA Honors Apollo Engineer" (September 03, 2003)
  17. NASA Administrator Sean O'Keefe has commented saying "The concepts she and her team created became the building blocks for modern software engineering.
  18. Stickgold, Emma. James Cox Hamilton, at 77; lawyer was quiet warrior for First Amendment. // Boston Globe. 31 август 2014. Посетен на 15 декември 2014.