Маргит Кафка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргит Кафка
унгарска писателка

Родена
Починала
Погребана Будапеща, Унгария

Националност Флаг на Унгария Унгария
Литература
Период 1901 – 1918
Жанрове разказ, роман, повест, стихотворение
Дебютни творби „Versek“ (1903)
Известни творби „Цветя и години“ (1912)
Семейство
Съпруг Ервин Бауер

Уебсайт
Маргит Кафка в Общомедия

Маргит Кафка (на унгарски: Kaffka Margit) е унгарска писателка и поетеса. Тя е сред най-значимите писателки в Унгария и важен член на поколението „Nyugat“ (Запад).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 10 юни 1880 г. в Надкароли, Австро-Унгария, днес Карей в Румъния. Баща ѝ Дюла Кафка е прокурор, но умира рано и семейството се налага да живее при по-скромни условия. Кафка получава стипендия, с която започва да учи за учителка в колеж „Милосърдни сестри“ в окръг Сатмар. Учи и една година в Мишколц. Учи и в Будапеща, където получава дипломата си за учител от женското училище Ержебет. Завръща се в Мишколц, където преподава литература и икономика в частно девическо училище. През този период започва да пише първите си поеми и новели. След това започва да сътрудничи на най-известното списание по онова време „Nyugat“.

На 5 януари 1905 г. се омъжва за служителя в горското стопанство Бруно Фрьолих.[1] През 1907 г. мъжа ѝ получава работа в министерството на земеделието и тя се премества от Мишколц. Бракът им завършва с развод след няколко години. В периода 1910-1915 г. тя работи като учител в Будапеща. По това време публикува и най-известното си произведение Színek és évek (1912) (Цветове и години). През 1914 г. се омъжва за втори път за по-малкия брат на Бела Балаж, Ервин Бауер. В началото на Първата световна война Кафка се отказва от учителстването и се отдава изцяло на писателска дейност. Умира на 1 декември 1918 г. от испански грип заедно със сина си.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на Маргит Кафка в Будапеща (1978)

В своите книги тя се фокусира главно върху две теми: падането на джентри и физическите и духовни трудности на независимите жени в началото на 20 в. Тя често пише за своите лични спомени за големите национални кризи, най-очевидните противоречия на анахроничното общество в Унгария.

Литературното и творчество може да се раздели на три периода: от 1901 до началото на сътрудничеството си в Nyugat през 1908 г.; втория период приключва с началото на войната през 1914 г., а третия е белязан от трудните години след войната и приключващ с нейната смърт.

През 1912 г. излиза първата ѝ и най-важна новела „Цветя и години“, в която се разказва за съдбата на класата на джентритата (вид английски благородници) и жени. Нейната втора най-известна творба е „Hangyaboly“ (Мравуняк), в която тя събира своите спомени от годините си в колежа „Милосърдни сестри“ и която е публикувана през 1917 г.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Versek (1903)
  • Levelek a zárdából (diary novel, 1904)
  • A gondolkodók és egyéb elbeszélések (narratives, 1906)
  • Csendes válságok (narratives, 1909)
  • Képzelet-királyfiak (meseregény, 1909)
  • Csendes válságok (narratives, 1910)
  • Csonka regény és novellák (narratives, 1911)
  • Tallózó évek (poems, 1911)
  • Utolszor a lyrán (poems, 1912)
  • Süppedő talajon (narratives, 1912)
  • Színek és évek (Colours and Years) (novel, 1912)
  • Mária évei (novel, 1913)
  • Szent Ildefonso bálja (narratives, 1914)
  • Két nyár (novel, 1916)
  • Állomások (novel, 1917)
  • Hangyaboly (The Ant Heap) (novel, 1917)
  • Kis emberek barátocskáim (collection of early works, 1918)
  • Az élet útján (poems, 1918)
  • A révnél (narratives, 1918)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Маргит Кафка в Будапеща
  • Czigány, Lóránt. „Women in Revolt: Margit Kaffka.“ The Oxford History of Hungarian Literature. Oxford: Clarendon, 1984. 333 – 36.
  • Bodnár, György. Kaffka Margit. Budapest: Balassi, 2001.
  • Borgos, Anna, ed. A te színed előtt. Kaffka Margit szerelmei. Budapest: Holnap, 2006.
  • Földes, Anna. Kaffka Margit: Pályakép. Budapest: Kossuth, 1987.
  • Fülöp, László. Kaffka Margit. Budapest: Gondolat, 1988.
  • Horváth, Györgyi. „Női irodalom a magyar századelőn. A női irodalom szerepe Kaffka Margit Színek és évek című regényének kritikai megítélésében“. Sárkányfű 4 (1999): 54 – 66.
  • Kádár, Judit. „Feminista nézőpont az irodalomtudományban“. Helikon 4 (1994): 407 – 16.
  • Nemeskürty, István, „Kaffka Margit.“ Diák, írj magyar éneket. A magyar irodalom története 1945-ig. Budapest: Gondolat, 1985. Vol. 2, 698 – 701.
  • Kárpáti, Béla. Miskolci irodalom, irodalom Miskolcon. Miskolc, 1989.
  • Simon, Zsuzsanna, ed. A lélek stációi. Kaffka Margit válogatott levelezése. Budapest: Nap, 2010.
  • Tötösy de Zepetnek, Steven. „Margit Kaffka and Dorothy Richardson: A Comparison.“ Hungarian Studies 11.1 (1996): 77 – 95.
  • Tötösy de Zepetnek, Steven. „Kaffka Margit prózája. Az irodalmi feminizmus kezdete Magyarországon“. Régi és új peregrináció. Magyarok külföldön, külföldiek Magyarországon. Ed. Imre Békési, József Jankovics, László Kósa, & Judit Nyerges. Budapest: International Association for Hungarian Studies, 1993. Vol. 2, 1185 – 94.
  • Genealogy of the Kaffka de Tarczafalva Family IN: Tötösy de Zepetnek, Steven. Records of the Tötösy de Zepetnek Family. CLCWeb: Comparative Literature and Culture (Library) (2010-).
  • Tötösy de Zepetnek, Steven. „Women's Literature and Men Writing about Women“. Comparative Literature: Theory, Method, Application. By Steven Tötösy de Zepetnek. Amsterdam: Rodopi, 1998. 174 – 214.
  • Wittmann, Livia K. „Desire in Feminist Narration: Reading Margit Kaffka and Dorothy Richardson.“ Canadian Review of Comparative Literature / Revue Canadienne de Littérature Comparée 21.3 (1994): 399 – 415.