Мариано Латоре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лаутаро Мариано Латоре Курт
Mariano Latorre
Псевдоним Мариано Латоре
Роден 4 януари 1886 г.
Починал 10 ноември 1955 г. (69 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Чили Чили
Активен период 1912 – 1955
Жанр драма, съвременен роман
Направление креолизъм

Съпруга Вирджиния Уайт
Деца Мариано, Мирела
Уебсайт

Мариано Латоре (на испански: Mariano Latorre) е чилийски писател на произведения в жанра съвременен латино роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лаутаро Мариано Латоре Курт е роден на 4 януари 1886 г. в Кобкекура, Чили. Син на испанеца Мариано де ла Торе Санделис и родената във Франция Фернандина Курт. Има баски произход. В детството си отраства в различни градове – Конститусион, Валпараисо, Сантяго де Чили, Парал и Талка. В Талка, заедно с приятеля си Фернандо Сантиван, пише първата си статия за списанието „Луз и Сомбра“, а после и за „Ла Актуалидад“, „Ла Либердад“ и „Зиг-Заг“.

След смъртта на баща си учи право в Университета на Чили в Сантяго де Чили, а после от 1908 г. латински, испански език и литература в Педагогическия институт. През 1915 г. започва работа в Педагогическия институт като преподавател по испански, където работи до 1949 г. Пътува до Перу, Колумбия, Аржентина, и Боливия, за да чете лекции по литература.

Латоре пише голям брой разкази за Чили и за неговите жители. Той е един от най-влиятелните представители на „креолизма“, духовният поток от Южна Америка, който се опитва да представи синтеза на индийските и европейските влияния с елементите на независимата Южно-американска култура.

През 1912 г. той публикува първата си книга „Cuentos del Maule“.

През 1936 г. е удостоен с наградата на Сантяго, а през 1944 г. е удостоен е с Чилийската национална награда за литература. През 1954 г. влиза в Залата на славата на Университета на Чили.

Мариано Латоре умира на 10 ноември 1955 г. в Сантяго де Чили.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Мемориална плоча за Мариано Латоре на площада на гр.Кобкекура
основни произведения на писателя
  • Cuentos del Maule (1912)
  • Cuna de Cóndores (1918)
  • Zurzulita (1920)
  • Ully (1923)
  • Chilenos del Mar (1929)
  • On Panta (1935)
  • Hombres y Zorros (1937)
  • La Literatura de Chile (1941)
  • Mapu (1942)
  • Viento de Mallines (1944)
  • El Choroy de Oro (1946)
  • Chile, País de Rincones (1947)
  • El Caracol (1952)
  • La Paquera (1958)
  • La Isla de los Pájaros (1959)
  • Memorias y otras confidencias (1971)
В България е известен с разказа си „Лоцманът Ойарсо“ в сборника „Латиноамерикански морски новели“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]