Направо към съдържанието

Мариано Латоре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лаутаро Мариано Латоре Курт
Mariano Latorre
ПсевдонимМариано Латоре
Роден4 януари 1886 г.
Починал10 ноември 1955 г. (69 г.)
Професияписател
Националност Чили
Активен период1912 – 1955
Жанрдрама, съвременен роман
Направлениекреолизъм

СъпругаВирджиния Уайт
ДецаМариано, Мирела
Уебсайт

Мариано Латоре (на испански: Mariano Latorre) е чилийски писател на произведения в жанра съвременен латино роман.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Лаутаро Мариано Латоре Курт е роден на 4 януари 1886 г. в Кобкекура, Чили. Син на испанеца Мариано де ла Торе Санделис и родената във Франция Фернандина Курт. Има баски произход. В детството си отраства в различни градове – Конститусион, Валпараисо, Сантяго де Чили, Парал и Талка. В Талка, заедно с приятеля си Фернандо Сантиван, пише първата си статия за списанието „Луз и Сомбра“, а после и за „Ла Актуалидад“, „Ла Либердад“ и „Зиг-Заг“.

След смъртта на баща си учи право в Университета на Чили в Сантяго де Чили, а после от 1908 г. латински, испански език и литература в Педагогическия институт. През 1915 г. започва работа в Педагогическия институт като преподавател по испански, където работи до 1949 г. Пътува до Перу, Колумбия, Аржентина, и Боливия, за да чете лекции по литература.

Латоре пише голям брой разкази за Чили и за неговите жители. Той е един от най-влиятелните представители на „креолизма“, духовният поток от Южна Америка, който се опитва да представи синтеза на индийските и европейските влияния с елементите на независимата Южно-американска култура.

През 1912 г. той публикува първата си книга „Cuentos del Maule“.

През 1936 г. е удостоен с наградата на Сантяго, а през 1944 г. е удостоен е с Чилийската национална награда за литература. През 1954 г. влиза в Залата на славата на Университета на Чили.

Мариано Латоре умира на 10 ноември 1955 г. в Сантяго де Чили.

Мемориална плоча за Мариано Латоре на площада на гр. Кобкекура
основни произведения на писателя
  • Cuentos del Maule (1912)
  • Cuna de Cóndores (1918)
  • Zurzulita (1920)
  • Ully (1923)
  • Chilenos del Mar (1929)
  • On Panta (1935)
  • Hombres y Zorros (1937)
  • La Literatura de Chile (1941)
  • Mapu (1942)
  • Viento de Mallines (1944)
  • El Choroy de Oro (1946)
  • Chile, País de Rincones (1947)
  • El Caracol (1952)
  • La Paquera (1958)
  • La Isla de los Pájaros (1959)
  • Memorias y otras confidencias (1971)
В България е известен с разказа си „Лоцманът Ойарсо“ в сборника „Латиноамерикански морски новели“.