Марина Мнишех

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марина Мнишех
царица на Русия
Портрет на Марина Мнишех, нарисуван приживе
Портрет на Марина Мнишех, нарисуван приживе

Родена
1588 г.
Починала

Религия католицизъм
Коронация 8 май 1606
Семейство
Съпруг Лъже-Дмитрий I
Марина Мнишех в Общомедия

Марина Мнишех (на полски: Maryna Mniszech или Maryna Mniszchówna; на руски: Марина Мнишек, а също и Марина Вещицата, 1588 – 1614) е полска аристократка и политическа авантюристка от времето на Смутното време в Русия. Тя се омъжва за Лъже-Дмитрий I и е коронована за руска царица (единствената жена коронована в Русия до времето на Екатерина I).

Произход и брак с Лъже-Дмитрий I[редактиране | редактиране на кода]

Марина е дъщеря на полския войвода Йержи Мнишех – един от поддръжниците на Лъже-Дмитрий I. Марина среща Лъже-Дмитрий I през 1604 г. в един от замъците на местните полски магнати и се съгласява да се омъжи за него, водена от желанието си да стане руска царица и под влиянието на съветите на католическото духовенство, което избира нея като свое оръдие за разпространението на католицизма в царска Русия. Лъже-Дмитрий I ѝ обещава управлението на Псков и Новгород, а на баща ѝ – Смоленск и Северия. След като влиза в Москва през юни 1605, Лъже-Дмитрий изпраща в Полша дипломатическа мисия, която официално иска ръката на Марина и предлага военен алианс срещу турците.

През ноември 1605 г. в Краков кардинал Бернард извършва задочното бракосъчетание на Марина и Лъже-Дмитрий I в присъствието на полския крал Сигизмунд III Ваза и множество чуждестранни делегати. От името на младоженеца на церемонията присъства Атанасий Власиев. След церемонията Марина и баща ѝ заминават за Москва начело на свита от 4000 души.

Руска царица[редактиране | редактиране на кода]

Марина Мнишех. Портрет от 17 в.

В началото на май 1606 Марина влиза триумфално в руската столица. На 8 май 1606 в Успенския събор Марина е коронована от патриарх Игнатий с короната на Рюриковичите, след като бракът ѝ с Лъже-Дмитрий е признат официално от патриаршията. Не е известно дали Марина приема православието, но е факт, че на церемонията тя е облечена в традиционни полски одежди.

Марина Мнишек обаче не успява да се нарадва дълго на царственото си положение. Две седмици след сватбата, на 17 май, е извършен дворцов преврат срещу самозванеца и неговите полски наставници – войници на болярите и тълпа от граждани нападат Московския Кремъл. Лъже-Дмитрий прави опит да избяга, но чупи крака си и е застрелян. Тялото му е изложено на показ, а след това е изгорено и пепелта е изстреляна с оръдие в посока към Полша. Цар на Русия става Василий Шуйски. Последвали и масови кланета над поляците в двора, пристигнали заедно с Лъже-Димитрий и съпругата му. Марина и баща ѝ обаче са хвърлени в тъмница. Оказва се, че това не е краят на историята за Лъже-Димитрий и че ролята на Марина в събитията тепърва предстои.

Следващи години[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Лъже-Димитрий I животът на Марина Мнишех е пощаден – тя се отказва от титлата си и през юли 1606 е върната в Полша. Въпреки това бащата на Марина не се отказва да бъде тъст на руския цар. Заточен в Ярославъл, той търсил начини отново да се издигне до върха на властта в Москва. С негова помощ Мария се завръща в Тушино, където тайно се омъжва за друг самозванец – Лъже-Дмитрий II, в когото „разпознала“ спасилия се по чудо свой първи съпруг. И този брак споделя съдбата на първия.

След убийството на Лъже-Дмитрий II през ноември 1610 г., Марина намира подкрепа в лицето на атаман Иван Зарутски, който бил склонен да подкрепи кандидатурата на сина ѝ Иван Дмитриевич (роден през 1611) за руския престол. Марина Мнишех и Зарицки обаче не спечелват подкрепата на дворянството и през 1613 г. трябвало да бягат към Астрахан, след като за цар болярската дума избрала Михаил Романов. Астраханци обаче не посрещат радушно бегълците и настояват те да напуснат града. През 1614 жителите на Астрахан вдигат бунт и се опитват да заловят Мнишех и Заритски, които обаче успяват да избягат, търсейки спасение из необятната руска степ. На 14 май 1614 г. обаче Марина, синът ѝ и Зарицки са заловени от казаци и са предадени в ръцете на властта.

Иван Зарицки и малкият син на Марина са екзекутирани още през същата 1614, а Марина умира в затвора, като според сведения на полския посланик тя сама сложила край на живота си, но според някои слухове тя е удушена. Според легендата преди смъртта си Марина проклела рода Романови, предричайки, че нито един от тях няма да умре от собствената си смърт и че убийствата им ще продължат, докато не изчезне и последният предтставител на рода им. Съществува легенда, че Марина била заточена в Кулата на Коломенсия кремъл, където и починала. От Марина Мнишех са съхранени множество писма до баща ѝ и римския папа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Marina Mniszech“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​