Маришко подрумиче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Маришко подрумиче.

Маришко подрумиче
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Астроцветни (Asterales)
семейство:Сложноцветни (Asteraceae)
триб:Подрумичеви (Anthemideae)
род:Подрумиче (Anthemis)
вид:Маришко подрумиче (A. argyrophylla)
Научно наименование
Velen., 1891
Синоними
  • Achillea argyrophylla Halácsy, 1891
[ редактиране ]

Маришкото подрумиче (Anthemis argyrophylla) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни, български ендемит и терциерен реликт. Включено е в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие като критично застрашен вид.[2] Растението е описано от унгарския ботаник Е. Халачи и българския ботаник Стефан Георгиев през 1891 г. Това е направено по хербарийни материали, събрани от Стефан Георгиев на 12 април 1889 г. край Белово. Чешкият ботаник Йосиф Веленовски го отнася към семейство Сложноцветни.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Растението достига височина 15 – 20 cm. Има разклонено стъбло и цели, дълбоко назъбени листа. Кошничките му са с размери 2 – 2,5 cm в диаметър, с бели езичести и жълти тръбести цветове. Плодосемките му са около 1,5 mm. Те са гладки и с много къса коронка. Цъфти през май – юни и плодоноси през юни – юли. Опрашва се от насекоми. Размножава се чрез семена (разпространявани зоохорно и барохорно), както и вегетативно.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Расте по силно ерозирани каменливи и скалисти места, по скални цепнатини и прагове, на варовит терен. Видът е представен само от една популация с около 70 – 80 индивида на площ от 200 – 300 m2.[2]

Разпространено е в най-ниските южни склонове на рида Еледжик (Ихтиманска Средна гора), между Белово и Сестримо, в близост до река Марица, в ксеротермния дъбов пояс на височина 350 – 400 m. През 1917 г. Иван Урумов дава сведение, че се среща и по долината на река Яденица в Родопите, несигурни данни има и за намирането му край Белоградчик.[2]

Опазване[редактиране | редактиране на кода]

За опазването на вида и местообитанието му в землището на село Дъбравите, област Пазарджик, е създадена защитена местност Маришко подрумиче.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маришко подрумиче // Червена книга на България. Посетен на 14 октомври 2018.
  2. а б в г Станев, Стефан. Маришко подрумиче // Червена книга на България. Посетен на 14 октомври 2018 г.
  3. Маришко подрумиче // bgflora.net. Посетен на 14 октомври 2018 г.
  4. Маришко подрумиче // МОСВ. Посетен на 14 октомври 2018 г.