Мария Гигова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария Гигова
българска гимнастичка
Мария Гигова 
Родена: 21 април 1947 г. (70 г.)

Мария Вердова Гигова e българска гимнастичка, първата в света трикратна световна шампионка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария Гигова е първата голяма звезда на българската художествена гимнастика. Нейните съчетания се характеризират с голяма трудност, висока скорост и оргиналност. Дълги години конкуренцията ѝ с Нешка Робева вдига летвата в българската гимнастика до такава степен, че България се превръща в най-голямата сила в световната гимнастика.

Гигова е трикратен световен шампион по художествена гимнастика за 1969, 1971 и 1973 година.

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1965 на Световно Първенство в Прага, завършва на шесто място в многобоя.
  • През 1967 на Световно Първенство в Копенхаген, завършва на първо място с обръч.
  • През 1969 на Световно Първенство във Варна, печели златен медал в многобоя, златен медал без уред, златен медал с обръч, златен медал с въженце и сребърен медал с топка.
  • През 1971 на Световно Първенство в Хавана, печели златен медал в многобоя, златен медал с бухалка и бронзов медал с лента.
  • През 1973 на Световно Първенство в Ротердам, печели златен медал в многобоя, златен медал с обръч, бронзов медал с бухалки и бронзов медал с лента.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • От 1978 до днес е член на техническия комитет по художествена гимнастика на ФИГ.
  • От 1980 до 1992 е председател на техническия комитет на ФИГ.
  • От 1978 до 1982 е Вицепрезидент на Българската Федерация по Художествена Гимнастика.
  • Председател е на Българската Федерация по Художествена Гимнастика в периода от 1982 до 1989 и в периода от 1999 до 1999, когато щафетата е поета от Илиана Раева.

Факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Носителка на Първия почетен спортен „ИКАР“ от фондация „Български Спорт – 2000“.
  • Носителка на медал „Международна жена на 2000 – 2001 година“ от Международния биографичен център в Кембридж, Англия.
  • Обявена е за Гимнастичка на века.
  • През 2017 г. е удостоена с орден „Стара планина“ първа степен „за изключително големите ѝ заслуги за развитието на спорта“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 108 от 11 април 2017 г. Обн. ДВ. бр. 32 от 21 април 2017 г.