Марко Никифоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марко Никифоров
български генерал
Роден: 25 декември 1872 г.
Починал: 9 февруари 1939 г. (66 г.)

Марко Никифоров Попконстантинов е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 декември 1872 г. в Елена. Брат е на майор Константин Никифоров. През 1892 г. завършва Военното училище в София. Служи в четвърти артилерийски полк. От 1898 г. е в Софийския крепостен батальон. Между 1898 и 1902 г. учи във Михайловската военна артилерийска академия в Руската империя. В отделни периоди е помощник-началник на Софийския артилерийски арсенал и в Артилерийската инспекция. До 1912 г. преподава балистика във Военното училище. През 1912 е командир на батарея, а през 1913 г. на артилерийско отделение. Между декември 1912 и януари 1913 г. е част от българската делегация на Лондонската мирна конференция. На 13 юли 1913 г. е тежко ранен. Впоследствие се възстановява. До 1918 г. е пълномощник на Министерството на войната пред съюзническото представителство в Берлин. През 1920 г. излиза в запас. Почетен председател на Българския съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните и постоянен представител в Международната конференция на съюзите на военноинвалидите и ветераните. Умира на 9 февруари 1939 г. в София.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За храброст“ – 4-та степен
  • Орден „Св. Александър“ – 3-та степен с мечове и 4-та степен с мечове и розетка
  • Френски орден на „Почетния легион“ – с розетка
  • Руски орден „Св. Ана“
  • Югославски орден „Югославска корона“ – 3та степен

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България