Маркулия
Маркулия Маркулија | |
Местоположение в Архангел | |
Информация | |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Местоположение | Архангел |
Основаване | късна античност |
Състояние | руини |
Собственик | държавна |
Маркулия или Маркова кула (на македонска литературна норма: Маркулија, Маркова Кула) е крепост, съществувала през късната античност и средновековието, разположена над кичевските села Архангел и Сърбица, Република Македония.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Крепостта е на 1 km североизточно от Архангел (Арангел) и на 1 km северно от Сърбица. Разположена е на издължен планински рид, завършващ със заоблен връх на 100 m над източния край на долината под него (872 m н.в.).[2] От върха се вижда разположения на 10 km югозападно град Кичево. Край рида е преминавал пътят Кичево – Гостивар, който на 7 km на север достига прохода Кяфа, където има стари железни рудници. На 3 km на юг, в землището на Осломей, има въглещни находища.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]Крепостта датира от късната античност, когато около върха е изградена стена, затваряща 1,4 ha. При археологическите разкопки са открити късноантична керамика и монети от края на IV – VI век. На километър южно от крепостта в местността Манастирище са открити остатъци от рударското селище, защитавано от крепостта, а в местността Мегя – раннохристиянска църква. Крепостта е бранела пътя между провинциите Нов Епир и Превалитана.[3]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]В по-късните средновековни слоеве при разкопките са открити парчета от славянски црепни, малки предмети от ковано желязо, върхове на стрели и бронзова прабългарска апликация – тамга, от IX – X век. Крепостната стена не е обновявана. В тази епоха крепостта, която вероятно само временно е имала гарнизон, е контролирала пътя от Скопие, през Полога и Кичево към Охрид.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 207.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 208.