Маркус Волф
| Маркус Волф Markus Wolf | |
| германски офицер, ръководител на Службата за външно разузнаване на ЩАЗИ (1958–1986) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия (Карта) |
| Учил в | Московски авиационен институт |
| Партия | Германска единна социалистическа партия |
| Военна служба | |
| Звание | Генерал-полковник |
| Семейство | |
| Баща | Фридрих Волф |
| Братя/сестри | Конрад Волф |
| Подпис | |
| Уебсайт | |
| Маркус Волф в Общомедия | |
Маркус Йоханес „Миша“ Волф (на немски: Markus Johannes „Mischa“ Wolf) е офицер – генерал-полковник, в Германската демократична република (ГДР), ръководител на Службата за външно разузнаване на ЩАЗИ от 1958 до 1986 г.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Хехинген (днес в Баден-Вюртемберг), Германия на 19 януари 1923 г. Баща му Фридрих Волф е писател и лекар, брат му Конрад Волф става кинорежисьор. Фридрих Волф има еврейски произход[2][3] и членува в Комунистическата партия на Германия, поради което след идването на власт на Адолф Хитлер емигрира през Швейцария и Франция в Съветския съюз.[4][5][6]
В Москва Маркус Волф посещава германско, а след това – руско училище. През 1940 г. постъпва в Института по самолетостроене, който след началото на войната между Германия и Съветския съюз е евакуиран в Алма Ата. През 1942 г. се прехвърля на работа в Коминтерна, където е подготвян за работа под прикритие отвъд фронтовата линия.[7]
След края на Втората световна война Волф е изпратен в Берлин, където работи като радиожурналист в съветската окупационна зона. Част от работата му е да следи Нюрнбергските процеси срещу нацистките водачи.[7]
През 1953 г. Маркус Волф е сред първите служители на новосъздадената Служба за външно разузнаване в Министерството на държавната сигурност (ЩАЗИ) на Германската демократична република[7], а през 1958 г. оглавява службата. Често е наричан „Човекът без лице“, тъй като избягва обществени изяви и външният му вид дълго време остава неизвестен за обществеността. Пенсионира се през 1986 г., като мястото му е заето от Вернер Гросман.

Малко преди Обединението на Германия Маркус Волф напуска страната и иска политическо убежище в Русия и Австрия. След като му е отказано, той се връща в Германия, където е арестуван. През 1993 г. е осъден на 6 г. затвор за държавна измяна, но присъдата е отменена от Федералния наказателен съд, тъй като действията му са извършени от територията на независимата по онова време ГДР. През 1997 г. отново е осъден – условно на 2 години затвор, за незаконно задържане, насилие и телесни повреди. Издадена му е и присъда от 3 дни затвор за отказа да свидетелства на делото срещу Паул Герхард Флемиг.
Маркус Волф умира в съня си, в собствения си дом в Берлин на 9 ноември 2006 г.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sohn des DDR-Spions Markus Wolf: Diskrete Geschäfte am Affenfelsen // Süddeutsche Zeitung. 11 April 2013. Архивиран от оригинала на 29 April 2013. Посетен на 8 February 2021. (на немски)
- ↑ Yossi Melman. After East Germany Fell, I Considered Escaping to Israel' // Haaretz. 27 October 2004. Посетен на 7 November 2019.
- ↑ David Wise. Spy vs. Spy // The New York Times. 13 July 1997. Посетен на 7 November 2019.
- ↑ Obituary: Markus Wolf // The Times. London, 10 November 2006. Архивиран от оригинала на 22 June 2011. Посетен на 10 November 2006.
- ↑ Toby Axelrod. E. German spymaster Markus Wolf examined Jewish roots in later years // The Jewish News of Northern California. 24 November 2006. Посетен на 7 November 2019.
- ↑ Steven Emerson. Where Have All His Spies Gone? // The New York Times. 12 August 1990.
- 1 2 3 Kenneth J. Campbell. Markus Wolf: One of History's Most Effective Intelligence Chiefs // American Intelligence Journal 29 (1). 2011. с. 148 – 157.
- ↑ Jess Smee. Markus Wolf, spy chief dubbed The Man Without a Face, dies at 83 // The Guardian. London, 10 November 2006. Посетен на 10 November 2006.
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Markus Wolf в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|