Марк Валерий Фалтон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Марк Валерий Фалтон (на латински: Marcus Valerius Falto) е политик и генерал на Римската република по времето на Втората пуническа война.

Той произлиза от род Валерии, клон Фалтони. Той е вероятно потомък на Квинт Валерий Фалтон (консул 239 пр.н.е.) или на неговия брат Публий Валерий Фалтон (консул 238 пр.н.е.).

Марк Валерий Фалтон е посланик с ранг квестор. През 205 пр.н.е. той придружава делегацията на Марк Валерий Левин, която трябва да пренесе Магна Матер от Песинунт във фригия в Рим. Там той преговаря с Атал I, царят на Пергам и за подписването на мирния договор, с който официално се слага край на Първата македонска война. През 203 пр.н.е. той е курулски едил и той е посланик в Испания. През 201 пр.н.е. Фалтон е претор и командир на два легиона в боевете против Ханибал в Брутиум и Калабрия. Следващата година той е пропретор и получава провинция Сардиния, където дава войници от неговите легиони за защитата на Сицилия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ливий, 29, 11; 30, 26, 40–41; 31, 8.
  • Tassilo Schmitt, Valerius [I 12]. In: Der Neue Pauly (DNP). 12/1, Metzler, Stuttgart 2002, ISBN 3-476-01482-7.