Марк Оклатиний Адвент

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Марк Оклатиний Адвент (Marcus Oclatinius Adventus) e политик, сенатор и преториански префект на Римската империя през началото на 3 век.

При император Септимий Север се издига до Princeps peregrinorum(офицер, командващ чуждестранните народи) и поема длъжност в управлението. Между 205 и 207 г. той е прокуратор на Британия и служи при управителя на провинцията Луций Алфен Сенецио.[1] Каракала го прави заедно с Марк Опелий Макрин през 216 г. преториански префект.[2] През 216/217 г. Адвент получава consularia ornamenta и през април 217 г. adlectio inter consulares. Адвент е заедно с Каракала в Месопотамия и след неговото убийство войниците го издигат за император. Адвент отказва поради старостта си и очните си болести. Тогава войниците провъзгласят Макрин за император през април 217 г. Макрин му благодари за това с даването му на длъжността градски префект през 217 г., консулат 218 г. заедно с новия император и Praefectus urbi, въпреки, според Дион Касий, старостта му и лошото зрение.[3]

През 218 г. Адвент е консул заедно с император Макрин и след това със суфектконсул император Елагабал.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Birley, Anthony Richard, The Roman Government of Britain, Oxford University Press, 2005, ISBN 0199252378, p. 312.
  • Gerhard Winkler, Oclatinius. In: Der Kleine Pauly. Bd. 5, 1975, Sp. 1632
  • PIR ² O 9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Corpus Inscriptionum Latinarum (CIL) VII 1003.
  2. Херодиан, Römische Geschichte, 4,14,2.
  3. Дион Касий, Römische Geschichte, 78,14,1-2.; 14,2,4.