Луций Фабий Цилон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Луций Фабий Цилон (Lucius Fabius Cilo) e политик и сенатор на Римската империя през края на 2 и началото на 3 век сл.н.е. Пълното му име е Lucius Fabius Cilo Septiminus Catinius Acilianus Lepidus Fulcinianus.

Произлиза от Испания Бетика. Между 180 - 184 г. е легат на XVI Издръжлив Флавиев легион и военен ерарпрефект (187–189). През 185 става проконсул на Нарбонска Галия и 189 - 192 г. легат на Галация. След убийството на император Комод (31 декември 192) новият император Пертинакс му нарежда да се занимава с погренението му в Адриановия мавзолей. [1]

През 193 г. Цилон е суфектконсул. През 193 г., Годината на петимата императори, е на страната на Септимий Север и действа с вексилуми (vexillum) в Тракия и 193/194 г. е проконсул на Витиния и Понт. 194 г. е comes Augusti и подсигурява похода на Север в Ориента против антиимператора Песцений Нигер. През 195/196 г. Цилон e легат на Горна Мизия и му доверяват Каракала, по-големият от двата сина на императора. През втората половина на 196 г. Цилон командва знаменосците (vexillationen) в Италия, които придружават Север до Рим. От 197 до 201/202 г. той е управител на Горна Панония и през 202 г. става градски префект. През 204 г. Цилон става отново консул. През 205 г. спасява живота на по-късния император Макрин.[2]

Цилон прави опит за сдобряване между Каракала и брат му Гета. Той е приятел и доверено лице на императора (amicus Augustorum), богат и има палат на Авентин, подарен му от Септимий Север. Женен е за Цилония Фабия.

Литература[редактиране | edit source]

  • Prosopographia Imperii Romani (PIR) ² F 27
  • Edmund Groag, L. Fabius Cilo (Fabius 65), Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft Bd. VI/2, Stuttgart 1909, Sp. 1763-1768
  • Karlheinz Dietz, Caracalla, Fabius Cilo und die Urbaniciani, Chiron 13 (1983) S. 397-403

Източници[редактиране | edit source]

  1. Historia Augusta, "Commodus", xvii 4
  2. Дион Касий, Storia Romana, lxxix