Марк Понтий Лелиан Ларций Сабин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Марк Понтий Лелиан Ларций Сабин (Marcus Pontius Laelianus Larcius Sabinus) е политик и сенатор на Римската империя през 2 век.

Лелиан Сабин произлиза вероятно от Бетерае (Baeterrae днес Béziers, Южна Франция) в Нарбонска Галия и е син на Понтий Лелиан.

Император Адриан го прави легат (legatus Augusti pro praetore) на Долна Панония. През 145 г. Лелиан Сабин е суфектконсул заедно с Квинт Мустий Приск.[1] След това през 146 - 149 г. той е легат на Горна Панония; 150 - 154 г. е легат на Сирия.[2]

Лелиан Сабин е баща на Марк Понтий Лелиан, който става консул през 163 г. и през 166/167 г. е легат на Долна Мизия.[3][4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fasti Capitolini
  2. Der Neue Pauly, Stuttgardiae 1999, T. 10, c. 140-141
  3. CIL 02 2552
  4. CIL 06, 10743