Тит Флавий Лонгин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тит Флавий Лонгин Квинт Марций Турбон (на латински: Titus Flavius Longinus Quintus Marcius Turbo; * ок. 112 г.) e римски политик и сенатор от 2 век от.н.е.

Лонгин произлиза от рицарска фамилия, и е син на Titus Flavius Longinus, който е decurio на няколко дакийски града. Осиновен е от преторианския префект Квинт Марций Турбо.

В началото на своя Cursus honorum Лонгин е командир на Кохорт I Германорум в Горна Германия или в Долна Мизия.

Лонгин става през 137 г. квестор на Луций Елий Цезар.

След едил и претор ( 142?) той командва legio I Adiutrix на Дунавски лимес в Бригетио (на Дунав в Панония) (ок. 143146). След това управлява провинция Лугдунска Галия (ок. 146149).

През 149 г. Лонгин е суфектконсул. Около 151 г. е като curator operum publicorum наблюдател на всички обществени сгради. След това управлява като легат провинция Долна Мизия (между 153 / 154 и 156 г.).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Géza Alföldy: Konsulat und Senatorenstand unter den Antoninen. Habelt Verlag, Bonn 1977, S. 153f.