Мартин Джей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мартин Джей
Martin Jay
американски историк
Martin Jay, Graduate Center, November 2016.jpg
Роден

Образование Харвардски университет
Научна дейност
Област История
Образование Харвардски университет
Работил в Калифорнийски университет в Бъркли
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Философия на XXI век
Интереси История на философията

Мартин Джей (на английски: Martin Jay; р. 4 май 1944 г.) e американски историк, Сидни Хелман професор по история в Калифорнийския университет в Бъркли.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мартин Джей получава бакалавърска степен в Юниън колидж в Скънектади през 1965 г. През 1971 г. защитава докторската си дисертация по история в Харвардския университет под научното ръководство на Х. Стюарт Хюз. Редактиран вариант на дисертацията му е монографията Диалектическото въображение, която се занимава с историята на Франкфуртската школа между 1923 и 1950 г. Докато прави своите проучвания по проблемите на дисертацията си, Джей установява кореспонденция и се запознава с много от членовете на Франкфуртската школа. Особено близък става на Лео Льовентал, който му предоставя личната си кореспонденция с други членове на школата (Льовентал по-късно оглавява департамента по социология в Бъркли). И в по-сетнешните си книги Джей продължава да изследва различни теми, свързани с марксизма, с историята на теоретичните му влияния.

Води постоянна рубрика (Force Fields) в излизащото четири пъти в годината академично списание Salmagundi.

Мартин Джей е съпруг на литературната историчка Катрин Галахър.

Награди и признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на наградата „Хърбърт Бакстър Адамс“ за 1973 г. на Американската историческа асоциация за най-добра първа книга в областта на европейската история
  • Член на Академията за литературни изследвания, 1986
  • Член на Американската академия за изкуства и науки, 1996
  • Носител на наградата за наука на фондация „Аби Варбург“, Хамбург, 2003
  • Носител на изследователската награда със стипендия на Американската академия в Берлин за 2010-2011 г.

Библиография[1][редактиране | редактиране на кода]

  • 1970 – Robert Lowell (American Writers 92). Minneapolis: University of Minnesota Press.
  • 1973 – The Dialectical Imagination: A History of the Frankfurt School and the Institute of Social Research, 1923-50. Boston: Little, Brown and Co.
  • 1977 – „The Concept of Totality in Lukács and Adorno“. – В: Telos, 32 (Summer 1977). New York: Telos Press.
  • 1984 – Marxism and Totality: The Adventures of a Concept from Lukács to Habermas. Berkeley: University of California Press, 576 p.
  • 1984 – Adorno. London, Fontana Modern Masters Series, 199 p.
  • 1985 – Permanent Exiles: Essays on the Intellectual Migration from Germany to America. New York, Columbia University Press, 328 p.
  • 1988 – Fin-de-Siècle Socialism and Other Essays. New York: Routledge, 216 p.
  • 1993 – Force Fields: Between Intellectual History and Cultural Criticism. New York: Routledge, 236 p.
  • 1993 – Downcast Eyes: The Denigration of Vision in Twentieth-Century French Thought. Berkeley: University of California Press, 648 p.
  • 1998 – Cultural Semantics: Keywords of the Age. Amherst: University of Massachusetts Press, 276 p.
  • 2003 – Refractions of Violence. New York: Routledge, 224 p.
  • 2004 – Songs of Experience: Modern American and European Variations on a Universal Theme. Berkeley: University of California Press, 441 p.
  • 2009 – Girls, Guns and Gonzo: Captured Frames of Time by a Paranoid Freelancer. 104 p.
  • 2010 – The Virtues of Mendacity: On Lying in Politics. Charlottesville: University of Virginia Press, 264 p.
  • 2011 – Essays from the Edge: Parerga and Paralipomena. Charlottesville: University of Virginia Press.
  • 2016 – Reason after Its Eclipse: On Late Critical Theory
За него
  • The Modernist Imagination:Intellectual History and Critical Theory: Essays in Honor of Martin Jay, eds. Warren Breckman, Peter E. Gordon, A. Dirk Moses, Samuel Moyn and Elliot Neaman. New York, Berghahn Books, 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]