Мартин Джей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мартин Джей
Martin Jay
американски историк
Martin Jay, Graduate Center, November 2016.jpg
Роден
4 май 1944 г. (75 г.)

Образование Харвардски университет
Научна дейност
Област История
Образование Харвардски университет
Работил в Калифорнийски университет в Бъркли
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Философия на XXI век
Интереси История на философията

Мартин Джей (на английски: Martin Jay; р. 4 май 1944 г.) e американски историк, Сидни Хелман професор по история в Калифорнийския университет в Бъркли.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мартин Джей получава бакалавърска степен в Юниън колидж в Скънектади през 1965 г. През 1971 г. защитава докторската си дисертация по история в Харвардския университет под научното ръководство на Х. Стюарт Хюз. Редактиран вариант на дисертацията му е монографията Диалектическото въображение, която се занимава с историята на Франкфуртската школа между 1923 и 1950 г. Докато прави своите проучвания по проблемите на дисертацията си, Джей установява кореспонденция и се запознава с много от членовете на Франкфуртската школа. Особено близък става на Лео Льовентал, който му предоставя личната си кореспонденция с други членове на школата (Льовентал по-късно оглавява департамента по социология в Бъркли). И в по-сетнешните си книги Джей продължава да изследва различни теми, свързани с марксизма, с историята на теоретичните му влияния.

Води постоянна рубрика (Force Fields) в излизащото четири пъти в годината академично списание Salmagundi.

Мартин Джей е съпруг на литературната историчка Катрин Галахър.

Награди и признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на наградата „Хърбърт Бакстър Адамс“ за 1973 г. на Американската историческа асоциация за най-добра първа книга в областта на европейската история
  • Член на Академията за литературни изследвания, 1986
  • Член на Американската академия за изкуства и науки, 1996
  • Носител на наградата за наука на фондация „Аби Варбург“, Хамбург, 2003
  • Носител на изследователската награда със стипендия на Американската академия в Берлин за 2010-2011 г.

Библиография[1][редактиране | редактиране на кода]

  • 1970 – Robert Lowell (American Writers 92). Minneapolis: University of Minnesota Press.
  • 1973 – The Dialectical Imagination: A History of the Frankfurt School and the Institute of Social Research, 1923-50. Boston: Little, Brown and Co.
  • 1977 – „The Concept of Totality in Lukács and Adorno“. – В: Telos, 32 (Summer 1977). New York: Telos Press.
  • 1984 – Marxism and Totality: The Adventures of a Concept from Lukács to Habermas. Berkeley: University of California Press, 576 p.
  • 1984 – Adorno. London, Fontana Modern Masters Series, 199 p.
  • 1985 – Permanent Exiles: Essays on the Intellectual Migration from Germany to America. New York, Columbia University Press, 328 p.
  • 1988 – Fin-de-Siècle Socialism and Other Essays. New York: Routledge, 216 p.
  • 1993 – Force Fields: Between Intellectual History and Cultural Criticism. New York: Routledge, 236 p.
  • 1993 – Downcast Eyes: The Denigration of Vision in Twentieth-Century French Thought. Berkeley: University of California Press, 648 p.
  • 1998 – Cultural Semantics: Keywords of the Age. Amherst: University of Massachusetts Press, 276 p.
  • 2003 – Refractions of Violence. New York: Routledge, 224 p.
  • 2004 – Songs of Experience: Modern American and European Variations on a Universal Theme. Berkeley: University of California Press, 441 p.
  • 2009 – Girls, Guns and Gonzo: Captured Frames of Time by a Paranoid Freelancer. 104 p.
  • 2010 – The Virtues of Mendacity: On Lying in Politics. Charlottesville: University of Virginia Press, 264 p.
  • 2011 – Essays from the Edge: Parerga and Paralipomena. Charlottesville: University of Virginia Press.
  • 2016 – Reason after Its Eclipse: On Late Critical Theory
За него
  • The Modernist Imagination:Intellectual History and Critical Theory: Essays in Honor of Martin Jay, eds. Warren Breckman, Peter E. Gordon, A. Dirk Moses, Samuel Moyn and Elliot Neaman. New York, Berghahn Books, 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]