Маршмелоу тест

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Маршмелоу тестът (на английски: Marshmallow test) или Станфордският маршмелоу експеримент (Stanford mashmallow experiment) е изследване на отложеното във времето възнаграждение, проведено през 1972 година от американския психолог Уолтър Мишел (на немски Валтер Мишел]], професор в Станфордския университет.

В изследването група малки деца биват поставени пред избор между следните две алтернативи: или да получат една малка награда на момента, или да получат двойно количество от наградата, за което обаче трябва да изчакат някакъв период от време – около 15 минути, без да се отдават на изкушението. В този период изследователят напуска стаята и оставя детето само с наградата. В зависимост от предпочитанията на децата наградите биват бонбон маршмелоу или брецел.

В последващи изследвания учените откриват, че се проявява тенденцията децата, които като малки са имали търпението да изчакат по-дълго време, за да получат желаното по-голямо възнаграждение, да са били по-успешни в живота, съдено по резултатите им от SAT (на англ. Standardised Assessment Tests, стандартизирани тестове за оценяване) тестове, образователните им постижения, индекса на телесната маса и други показатели на качеството на живота.

През 2020 година на български език излиза книгата на Уолтър Мишел „Тестът Маршмелоу“, в превод на Людмила Андреева, от издателство „Изток-Запад“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stanford marshmallow experiment в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​